ЗЗО, чл.33, aл. 1, т. 3,ЗЗО, чл.39, aл. 5,ЗЗО, чл.34, aл. 1, т. 2

5_23-22-1698/15 .07.2011 г.
чл.33, ал.1, т.3 от ЗЗО
чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО
чл. 39, ал. 5 от ЗЗО
Фактическа обстановка
Арменска гражданка със статут на продължително пребиваваща в Република България е подала молба за разрешаване на дългосрочно пребиваване. От компетентните органи изискват от същото лице да представи удостоверение за непрекъснат здравен статус, обосновавайки се с изискването на чл.24, ал.2 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/. Лицето е внасяло здравноосигурителни вноски и изисквадокумент за непрекъснати здравноосигурителни права.
Във връзка с чл.33, ал.1, т.3 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, лицето не попада в кръга на задължително осигурените в Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ лица и независимо че за същото са внасяни здравноосигурителни вноски, системата на НАП отчита, че арменската гражданка е с прекъснати здравноосигурителни права.
Въпросът е как при тези обстоятелства може да се издаде разрешение за дългосрочно и постоянно пребиваване на чуждата гражданка.
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), изразяваме следното становище:
При упражняване на дейност по трудов договор от чуждестранен гражданин, който не е от държава-членка на ЕС, ЕИП и Конфедерация Швейцария, се пораждат следните задължения за осигуряване:
По отношение на социалното осигуряване – в Кодекса за социално осигуряване (КСО) не е направено разграничение по отношение осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство.
В случаите, когато чужд гражданин упражнява трудова дейност, регламентирана в чл. 4, ал.1, ал.2 и ал.3 и чл. 4а от КСО, то подлежи на задължително осигуряване по съответния ред.
По отношение на здравното осигуряване- До края на м.януари 2011 г. чуждите граждани имаха право да пребивават в Република България краткосрочно и дългосрочно. Краткосрочното пребиваване е до 90 дни от датата на влизането в страната. Дългосрочното пребиваване включваше продължително пребиваване – с разрешен срок до една година и постоянно пребиваване – с разрешен неопределен срок (чл. 23 от Закона за чужденците в Република България).
От 01.02.2011 г. тази разпоредба е променена (ДВ бр.9/28.01.2011 г.) и съгласно новия текст чужденците пребивават в Република България:
1. краткосрочно – до 90 дни от датата на влизането в страната; срокът може да бъде продължен еднократно от службите за административен контрол на чужденците по причини от хуманитарен характер;
2. продължително – с разрешен срок до една година;
3. дългосрочно – с разрешен първоначален срок 5 години и възможност за подновяване след подадено заявление;
4. постоянно – с разрешен неопределен срок.
Здравното осигуряване на чуждите граждани, пребиваващи в Р. България е подчинено на специален осигурителен режим, регламентиран в Закона за здравното осигуряване(ЗЗО).
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗОдо края на м.януари 2011 г. задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. От 01.02.2011 г. разпоредбата е променена (ДВ бр.9/ 28.01.2011 г.) във връзка с промяната в чл.23 от Закона за чужденците в Република България. С тази промяна към задължително осигурените в НЗОК чужди граждани с разрешено постоянно пребиваване садобавени и тези с разрешено дългосрочно пребиваване в Република България.
Задължението за осигуряване на тези лица възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване (чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО).
Ако чуждата гражданка има разрешение само за продължително пребиваване в Р. България, т.е. не е със статут на дългосрочно или постоянно пребиваващ, в настоящия момент не попада в кръга на осигурените лица по реда на чл. 33 от ЗЗО и за нея не следва да се внасят задължителни здравноосигурителни вноски.
В чл. 39, ал. 5 от ЗЗО е посочено, че чужденците, които пребивават продължително или краткосрочно в Република България, както и лица с двойно българско и чуждо гражданство, които не се осигуряват по реда на ЗЗО, заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна.
След като придобие статут на дългосрочно или постоянно пребиваваща в Р. България,ще подлежи на задължително осигуряване по реда на чл. 40 от ЗЗО.
Съгласно чл. 24, ал.2 от ЗЧРБ /изм. ДВ, бр. 9 от 2011 г./, за получаване на разрешение за продължително пребиваване лицата следва да имат осигурено жилище, задължителни здравни застраховки и осигуряване, достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер не по-малък от минималната месечна заплата или минималната пенсия съгласно законодателството на Република България за срока на пребиваване.
Съгласно чл.24г, ал.5 от ЗЧРБ за предоставяне на статут на дългосрочно пребиваване чужденецът трябва да представи доказателства, че разполага за себе си и за членовете на своето семейство с достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер не по-малък от минималната работна заплата и минималната пенсия, както и че притежава задължителна здравна осигуровка или застраховка за срока на пребиваване съгласно законодателството на Република България.
За получаване право на дългосрочно пребиваване чужденецът лично подава заявление по образец съгласно приложение № 6 в дирекция “Миграция“ – МВР или в ОДМВР /чл. 51, ал.1 от Правилник за прилагане на закона за чужденците в Република България, обн. ДВ. бр.51 от 5 Юли 2011г./
Към заявлението чужденецът прилага /чл. 51, ал.2, т.2 и т.3 от същия Правилник/:
?доказателства за достатъчни средства за издръжка за период, не по-малък от една година, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, като се вземат предвид минималната месечна работна заплата и пенсия за Република България;
?задължителна медицинска застраховка, валидна за територията на Република България, когато лицето не е осигурено по ЗЗО;
Видно от изложеното, разпоредбата на чл.24, ал.2 от ЗЧРБ се отнася за лицата, подали молба за продължително пребиваване в РБългария, аразпоредбата на чл.24г, ал.5 от ЗЧРБ касае лицата, подали молба за дългосрочно пребиваване в Рбългария. От тях се изисква представянето на задължителна медицинска застраховка, когато лицето не е осигурено по ЗЗО. В случая не се представя документ за непрекъснати здравноосигурителни права.
В случай, че за лицето има недължимо внесени здравноосигурителни вноски, те могат да бъдат прихванати или възстановени по реда на чл. 128 и 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Възстановяването на недължимо платени суми може да се извърши по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на задълженото лице ако същото е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон не е предвидено друго.

Оценете статията

Вашият коментар