1_42/09.03.2010 г.
КСО, чл.4, ал.1, т.7, чл.355
Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” – гр. с вх.№ ….2010 г., изразяваме следното становище:
Съгласно описаната фактическа обстановка, Вие сте търговско дружество с предмет на дейност покупко-продажба на недвижими имоти. Дружеството е образувано от двама съдружници, като единия от тях не упражнява трудова дейност в дружеството. Другият съдружник е вписан като управител в съдебното решение и се осигурява по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО. От месец август 2009 г. не са извършвани сделки по закупуване на недвижими имоти или подобна стопанска дейност, като дружеството няма налични активи за продажба. Във връзка с регистрация по ЗДДС се подават ежемесечно нулеви справки по ЗДДС, подписани от управителя. С решение на съдружниците е прекъсната търговската дейност от 01.03.2010 г. за неопределено време.
Поставените въпроси са следните: има ли нормативно основание да се прекрати договора за управление и да сепреустанови внасянето на осигурителни вноски поради това, че фирмата няма да упражнява стопанска дейност? Възниква ли друго основание за осигуряване? Какви ще бъдат последиците за дружеството от това?
На основание чл.10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и 4а от с.з. и продължава до прекратяването й.
Съгласно чл.4, ал.1, т.7 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като изпълнители по договори за управление и контрол в търговски дружества подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
Обстоятелството, че в съдебното решение съдружникът е посочен като управител не е достатъчно основание за възникване на задължението за осигуряване като такъв. Дейността по управлението на фирмата срещу определено възнаграждение в договор за управление и контрол, съответно в дружествения договор, учредителен акт или решение на съответния орган на дружеството или по друг начин обуславя реда за осигуряване на лицето наоснование чл.4, ал.1, т.7 от КСО.
От цитираните разпоредби следва, че задължението за осигуряване на управителя на търговско дружество може да отпадне единствено в хипотезата, при която управителят не упражнява трудова дейност на някое от основанията. В тази връзка е необходимо да се прави разграничение между личната трудова дейност на управителя и стопанската дейност на дружеството. За трудова дейност се приема всяко действие на управителя по повод функционирането на дружеството след вписването му в съдебния регистър, дори тогава, когато същото не извършва стопанска дейност.
Основание за осигуряване на съдружниците в търговски дружества е личната им трудова дейност в това качество, съгласно разпоредбата на чл.4, ал.3, т.2 от КСО.
Трудовата дейност като основание за осигуряване е изрично релевирана в чл.10 от КСО и чл.1, ал.1 и ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващи се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица/НООСЛБГРЧМЛ/.
Личната трудова дейност не трябва да се отъждествява със стопанската дейност на дружеството. За трудова дейност се приема всяко действие на съдружника по повод функционирането на фирмата след вписването й в съдебния регистър.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
Обстоятелството, че в съдебното решение съдружник е посочен като управител, не е достатъчно основание за възникване на задължението за осигуряване като самоосигуряващо се лице. Това основание произтича от личното упражняване на това право без възнаграждение или извършването от него на всякаква друга дейност/без трудово правоотношение/ във връзка с дружеството.
Следва да имате предвид, че упражняването на трудова дейност се доказва в хода на ревизионното производство.
Отговорността за неизпълнение на задълженията за деклариране на данни пред Националната агенция за приходите и за внасяне на задължителни осигурителни вноски е уредена в чл.355 на Кодекса за социално осигуряване. Там изрично са посочени какви точно административни нарушения подлежат на санкциониране от органите на НАП.
‘