1_291/22.10.2009г
КСО, чл.4, ал.3, т.1
Във връзка с Ваше запитване, постъпило с вх.№ ……….. в Дирекция „ОУИ” – гр……….., изразяваме следното становище:
Видно от запитването през 2007 г. и 2008 г. физическо лице се осигурява в качеството на самоосигуряващо се лице – свободна професия /юридически услуги/, като е внасяло осигурителни вноски авансово върху минимален месечен размер на осигурителния доход. Няма подадена Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице. В ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. не са декларирани доходи от свободна професия, а единствено доходи от „управление и контрол”. Към декларациите не е попълвана справка за определяне на окончателния размер на осигурителния доход. Подавани са Декларации обр.1 от самоосигуряващото се лице и от осигурителя. Декларация обр.6 от самоосигуряващото се лицеза м.13 2007 г. и 2008 г. е подадена двойно.
Въпросите, които поставяте са: има ли право лицето да се осигурява в качеството на самоосигуряващо се лице – свободна професия и да подава декларация обр.1 или подадените такива да бъдат заличени? Следва ли да се изисква попълване на Справка за определяне на окончателния размер на осигурителния доход или надвнесените суми за ДОО и ЗО ще бъдат възстановени на лицето?
При така изложеното, изразяваме следното принципно становище:
Кръгът на осигурените лица по смисъла на Кодекса за социалното осигуряване /КСО/, които подлежат на задължително осигуряванее регламентиран в чл.4 от същия. Съгласно чл.4, ал.3, т.1 от КСО задължително осигурени заинвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност. Видно от чл.1, ал.5, т.5 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина /НООСЛБГРЧ/, за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат и тези, които упражняват дейност на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт – в случая Закона за адвокатурата
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е изведена в чл.10 от КСО. Съгласно чл.10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 от с.з. и продължава до прекратяването й.
На основание чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧ задължението за осигуряване за лицата по чл.4, ал.3, т.1 от КСО – упражняващи по регистрация свободна професия, възниква от деня на започване или възобновяване на трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност се установяват с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на НАП, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство – чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧ.
За да възникне задължение за осигуряване на самоосигуряващото се лице обхванато от разпоредбата на чл.4, ал.3, т.1 от КСО то следва да има регистрация и упражняване на трудова дейност. В същия смисъл са и разпоредбите на чл.1, ал.1 и 5 от Наредбата за общественно осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина.
Предвид изложеното, ако в случая физическото лице е регистрирано като упражняващо свободна професия и упражнява трудова дейност ще подлежи на осигуряване като самоосигуряващо се лице. Ако се констатира, че физическото лице не е упражнявало адвокатска дейност, същото не следва да се осигурява, респ. няма да е налице задължение за внасяне на осигурителни вноски по чл.6, ал.7, т.1 от КСО. В случаите, когато не се дължат авансови осигурителни вноски от самоосигуряващо се лице във връзка разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. не следва да се подава и декларация обр.№1.
В чл.6, ал.8 от КСО /в редакция 2007 г. и 2008 г./ е регламентирано още едно задължение на самоосигуряващите се лица, а именно определяне на окончателенразмер на месечния осигурителен доход за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към ГДД по ЗДДФЛ и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. В този смисъл е и разпоредбата на чл.2, ал.3 от НООСЛБГРЧ , съгласно която окончателният размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица се определя по данъчната декларация.
При образуването на окончателния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, регистрирани като упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност се взема предвид облагаемият доход, получен от упражняването на съответната дейност, след намаляването му с разходите за дейността по чл.29 от ЗДДФЛ – чл.3, ал.3, т.3 от Наредба за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски.
Във Вашия случай, след като не е деклариран облагаем доход от упражняване на свободна професия с подадените ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г., лицето не определя окончателен размер на осигурителен доход, респ. не следва да попълва и Справказа определяне на окончателния размер на осигурителния доход за съответните години.
‘