2_1976/17.07.2008г.
КСО – чл.4, ал.3, т.1; чл.10
В запитването си описвате следната фактическа обстановка: Вие работите по трудов договор и същевременно предлагате и застрахователни продукти.
Въпросът, който поставяте в запитването си е от кога е началния момент, в който се счита че упражнявате дейност?
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и сега действащата нормативна база, изразявам следното становище:
На основание чл.4, ал.3, т.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност следва задължително да бъдат осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт.
Конкретизиране на групите лица, които попадат в тази категория е направено в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани изпратени на работа в чужбина /НООСЛБГРЧ/. В чл.1, ал.5, т.1 от Наредбата е изброено, че за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт – нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл.164, ал.1 от Кодекса за застраховането и други.
Следователно, застрахователните агенти по чл.164, ал.1 от Кодекса за застраховането са лица, упражняващи свободна професия. Осигурителните вноски за лицата по чл.4, ал.3, т.1 са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година /чл.6, ал.7, т.1 от КСО/.
Окончателният размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателната осигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. /чл.6, ал.8 от КСО/.
Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност на тези лица се установява с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принципе изведена в чл.10 от КСО. Задължението за осигуряване на лицата възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Упражняването на трудова дейност включва всяко действие на упражняващото свободна професия лице, включително сключването на всякакъв вид договори и подписване на документи. Понятието включва и полагането на всякакъв вид личен труд, имащ отношение към осъществяваната дейност.
Следователно, за начало на упражняваната от Вас дейност по продажба на застрахователни продукти би се приело всяко Ваше действие от момента на сключването на договора Ви със застрахователяда предлагате застрахователни продукти, с което Вие реално осъществявате действия, които са свързани с тази дейност и имат отношение към нея.
Следва да имате в предвид, че лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл.4 /например от трудов договор и от свободна професия/, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход /2000лв. за 2008г./, по следния ред:
1. доходи по трудови и/или по служебни правоотношения, по договори за управление и контрол на търговски дружества и от трудова дейност като член-кооператори;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.’