КСО, чл.4, aл. 3, т. 1,ЗЗО, чл.40, aл. 1, т. 2,КСО, чл.4, aл. 6,НЕВД, чл.3, aл. 3, т. 3,ЗДДФЛ, чл.29, aл. 1, т. 3,ЗДДФЛ, т. 29, параграф 1,ЗДДФЛ, чл.29, aл. 1, т. 2, буква б,ЗДДФЛ, т. 8, параграф 1,КСО, чл.6, aл. 8

2_ 1202/ 19.07.2012 г.
ЗДДФЛ – чл.29, ал.1, т.3
чл. 29, ал. 1, т. 2, буква “б“
§ 1. т. 29
§ 1, т. 8
КСО –
чл. 4, ал. 3, т. 1
чл. 4, ал. 6
чл.6, ал.8
НЕВД -чл. 3, ал. 3, т. 3
ЗЗО –
чл. 40, ал. 1, т. 2
ОТНОСНО : прилагане на данъчнотои осигурително законодателство от лице, упражняващо свободна професия
Физическо лице е автор според Закона за авторското право и проектант-архитект, изработващ и художествени произведения /произведения на изкуството/. Във връзка с това са поставени следните въпроси:
-Какви разходи за дейността ще се признаят за двата вида доходи, които получавате ?
– Може ли да прави минимални здравноосигурителни вноски, а не като лице, упражняващо свободна професия ?
– Може ли да се осигурява /здравно/, върху доходите /хонорарите/, които получава, а не върху 420 лв. ?
– Като пенсионер има ли право да бъдете освободена от здравно осигуряване, като проектант архитект ?
Така представената фактическа обстановка не е пълна, поради това, че не са конкретизирани вида на реализираните доходи, както и продуктите които лицето изработва.
Предвид дейността която се извършва, като проектант-архитект, считаме, че лицето желае да получи разяснения за данъчното облагане и задълженията за осигуряване за получени доходи за авторски и лицензионни възнаграждения, както и за доходи от упражняване на свободна професия, по които съобразно действащата нормативна база, даваме следния принципен отговор:
Относно данъчното облагане/по първия въпрос/:
Разпоредбата на чл. 10от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, посочва, че в зависимост от източника физическите лица могат да получават различни видове доходи в т.ч. доходи от друга стопанска дейност /чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ/.
Когато физическите лица извършват стопанска дейност и не са търговци по смисъла на Търговския закон за определяне на облагаемия им доход се прилагат разпоредбите на чл. 29 от ЗДДФЛ. Облагаемият доход се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността, определени катофиксиран процент в зависимост от извършваната дейност.
На основание чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ за доходите от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения нормативно признатите разходи за дейността са в размер на 25 на сто. По смисъла на § 1. т. 29 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ лица, упражняващи свободна професия са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите: адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители: съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост: медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите: техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството н науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Следователно, ако лицето отговаря на всички условия, изброени в цитираната разпоредба, следва да се считате за лице, упражняващо свободна професия по смисъла на данъчния закон /ЗДДФЛ/.
С разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 2, буква “б“ от ЗДДФЛ е определено, чепридобитият доход се намалява с 40 на сто разходи за дейността за авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и за възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители. Тази норма се прилага както при извънтрудови правоотношения, така и при правоотношения с лица, упражняващи свободна професия. Във връзка с дефинирането на понятието “авторски и лицензионни възнаграждения“ § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗДДФЛ, препраща към ЗКПО. Съгласно определението дадено в § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО, “авторски и лицензионни възнаграждения“ са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.
По отношение на задълженията за осигуряване /втори, трети и четвърти въпрос/
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Тези лица са самоосигуряващи се, по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл.6, ал.7 от КСО. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Конкретизиране на групите лица, които попадат в тази категорията-упражняващи свободна професия е направено в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Съгласно чл.1, ал.5 от Наредбата за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация се считат тези, които упражняват дейност:
1. на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт – нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;
2. като плащат патентен данък и не са еднолични търговци;
3. като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка – дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2.
Лицата по чл. 4, ал. 3, т.1, 2, 4 – 6 от КСО, включително упражняващите свободна професия, на които е отпусната пенсия, се осигуряват за държавното обществено осигуряване по свое желание /чл. 4, ал. 6 от КСО/.
В Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ липсва подобна разпоредба, която да дававъзможност за изключване на пенсионерите от кръга на задължително осигурените лица, поради това лицата регистрирани като упражняващи свободна професия, включително и когато получават пенсии, подлежат на задължително здравно осигуряване.
На основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО, сред които са и упражняващите дейност като лица упражняващи свободна професия, се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/, и окончателно върху доходите от дейността и доходите от работа по нетрудово правоотношение, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.8 от КСО.
От гореизложеното следва, че внасянето на месечни здравноосигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, включително упражняващите свободна професия, не е обвързано с реално получените доходи през месеца, а се извършва върху сума не по малка отминималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО.
Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната годинавъз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателната осигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски /чл.6, ал.8 от КСО/.
Съгласно чл. 3, ал. 3, т. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски при определяне на годишния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, регистрирани като упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност се взема предвид облагаемия доход по чл.29 от ЗДДФЛ, получен от упражняването на трудовата дейност.
В хипотезата, при която лицето освен доход от упражняване на свободна професия е реализирало и е декларирало в ГДД и доходи от „авторски и лицензионни възнаграждения”, следва да се има предвид следното:
По смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/ обект на авторско право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма.Законът поставя изрично изискване за наличието на творчески елемент, което не оставя място за съмнение, че не се касае за изпълнение на трудови задължения. Цитираният текст съдържа примерно изброяване на обектите на авторско право. Като такива,в т.8 са посочени, одобрени архитектурни проекти, одобрени проекти по устройствено планиране, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката.
Носителите на права върху посочените произведения имат изключителното право да разрешават срещу възнаграждение използването на същите.
Във връзка с това следва ясно да се разграничи използването на произведението от самата творческа дейност по създаването на същото. Възнагражденията, получени срещу отстъпено право на използване на произведенията, обекти на правна закрила по ЗАПСП, не представляват доход от трудова дейност и върху тях не се дължат задължителни осигурителни вноски.
Едно лице може да получава за един и същ период различни по своя характер възнаграждения – за използване на произведението,и възнаграждения за изработване на същото, в практиката това се определя в договора, който страните са подписали помежду си.
На основание гореизложеното, задължениеза определяне на окончателен размер на осигурителния доход, съответно в случая, попълване на Таблица 2 от Справката към ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, ще съществува когато полученото възнаграждение е за изработване на самото произведение /доход от трудова дейност/, а не за отстъпеното право на използване на произведението, обект на авторско право по ЗАПСП /нетрудов доход/.
Самоосигуряващите се лица, получили през годинатаавторски и лицензионни възнаграждения, от отстъпено право на ползване,не посочват тези доходи в колони от 5.1 до 5.5 от Таблици 1 и 2 от Справката, тъй като върху тях не се дължат вноски за ДОО и здравно осигуряване.
Когато самоосигуряващите се нямат други облагаеми доходи, окончателният размер на осигурителния доход е равен на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен за съответната година, тъй като доходът от авторски възнаграждения не се счита за доход, получен от трудова дейност.

Оценете статията

Вашият коментар