2_2631/14.10.2008г.
КСО – чл.4, ал.3, т.2
В запитването си описвате следната фактическа обстановка: Вие сте самоосигуряващо се лице – съдружник в ТД. За периода 08.2006г. – 02.2007г. сте правили авансови осигурителни вноски върху осигурителен доход в размер на 350лв. и за периода 03-12.2007г. върху авансов осигурителен доход в размер на 400лв. За посочения период не сте получили никакви доходи, облагаеми по ЗДДФЛ. През 10.2008г. от друго дружество Ви е изплатен доход за услуга с личен труд извършена през 2006г. и 2007г.
Въпросите, които поставяте са към кого да се обърнете за да Ви бъде признат стаж за пенсия и доход.
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и сега действащата нормативна база, изразявам следното принципно становище:
На основание чл.4, ал.3, т.2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ лицата, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества следва задължително да бъдат осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт.
Осигурителните вноски за тази категория лица са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година /чл.6, ал.7, т.1 от КСО/.
Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по чл.4, ал.3, т.2 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателната осигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. /чл.6, ал.8 от КСО/.
В чл.42, ал.1 от Закона за облагане доходите на физическите лица /отменен с ДВ, бр.95/24.11.2006г., в сила от 01.01.2007г./ беше указано, че годишна данъчна декларация за облагаемия си доход не подават лицата, които са получили доходи само от трудови правоотношения и/или доходи по чл.14, т.1, 2, 4 и 5 с изключение на освободените по реда на чл.12, ал.3.
Респективно в сега действащия Закон за данъците върху доходите на физическите лица/обн. ДВ, бр.95/24.11.2006г., в сила от 01.01.2007г./ в чл.52 е предвидено освобождаване от задължение за подаване на годишна данъчна декларация по чл.50 в случаите, когато лицата са получили само:
1.доходи от трудови правоотношения, когато работодателят по основното трудово правоотношение е определил годишния размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения и пълният размер на данъка за данъчната година е удържан до 31 януари на следващата година, и/или
2.необлагаеми доходи, с изключение на посочените в чл.13, ал.3, и/или
3.доходи, облагаеми с окончателен данък по чл.38 с изключение на доходите по чл.50, ал.1, т. 3, и/или
4.доходи на чуждестранни лица, обложени с окончателен данък.
Следователно, при условие че Вие не сте получили през 2006г. и 2007г. доходи подлежащи на деклариране и облагане, то за Вас не е възникнало задължение да подавате годишни данъчни декларации по чл.41 от ЗОДФЛ, респективно чл.50 от ЗДДФЛ.
В чл.11, ал.1 на ЗДДФЛ е закрепен принципа, че ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на:
1. плащането – при плащане в брой;
2. заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека – при безналично плащане;
3. получаването на престацията – за непаричен доход.
Следователно, придобитият от Вас през 2008г. доход от извършената през 2006г. и 2007г. услуга с личен труд подлежи на деклариране и облагане с годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, която трябва да бъде подадена до 30.04.2009г.
В случаите, в които самоосигуряващите се лица декларират в съответните приложения /Таблица 1 и 2/ в данъчната декларация по чл.50 от ЗДДФЛ суми, които са получени за трудова дейност, упражнявана в предходни години, тези суми не се включват в доходите за годината, за която се извършва изравняването. Поради това обстоятелство облагаемият доход, деклариран в приложенията на данъчната декларация, е по-голям от дохода, деклариран в Справката за окончателния размер на осигурителния доход.
На основание чл.104, ал.4 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс коригиращи декларации за задължителни осигурителни вноски могат да се подават и след изтичане на законоустановения срок за подаване.
Следователно, в тези случаи, когато е настъпила промяна в окончателния размер на осигурителния доход извън сроковете за подаване на декларация по чл.41 от ЗОДФЛ, респективно чл.50 от ЗДДФЛ се подават коригирани Справки за окончателния размер на осигурителния доход за съответните години.
Необходимо е да имате в предвид, че Националната агенция за приходите не е компетентен орган по въпросите, отнасящи се до признаването на осигурителен стаж. Тях следва да отправите към Националния осигурителен институт.
‘