КСО, чл.4, aл. 3, т. 2,КСО, чл.4, aл. 1, т. 7,НООСЛБГРЧ, чл.1, aл. 3

2_808/ 16.05.2012 г.
КСО- чл.4, ал.3, т.2
чл.4, ал.1, т.7
НООСЛ – чл.1, ал.3
ОТНОСНО : Осигуряване на съдружници в търговски дружества
Според изложеното, на 28.03.2012 г. е регистрирано търговско дружество „…………” ООД от двама съдружници. Назначен е по трудов договор управител на търговското дружество и търговски персонал и е започнала стопанска дейност. Едновременно с това съдружниците в дружеството са в отпуск по майчинство към друг осигурител / ЕТ „……….”/, като наети лица по трудово правоотношение.
Във връзка с изложеното поставяте въпроса: съществува ли задължение за осигуряване на съдружниците в дружеството, след като не упражняват лично трудова дейност в него ?
Упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване и като общ принцип е изведена в чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Съгласно тази норма, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или 4а от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Упражняването на трудова дейност от съдружника/собственика на търговско дружество включва всяко негово действие, включително сключването на всякакъв вид договори, подписване на документи и полагането на всякакъв вид личен труд, имащ отношение към осъществяваната от дружеството дейност. Когато дружеството /фирмата/ функционира, за да се приеме, че съдружника/собственика не извършва лично трудова дейност по управлението му, е необходимо да бъде назначено друго лице прокурист/управител, вписан в Търговския регистър. Поради това, когато управлението на дружеството не е прехвърлено на друго лице (прокурист или управител) чрез надлежно вписване на съответното обстоятелство в Търговския регистър, се обосновава презумцията, че е налице упражняване на трудова дейност от съдружника/собственика, свързана с организацията на работата в дружеството и неговото представителство, съобразно изискванията на закона, съответно за този съдружник/собственик възниква задължението да се осигурява.
Осигуряването на съдружниците в търговски дружества се осъществява в зависимост от вида на упражняваната трудова дейност.
Когато съдружникът е сключил трудов договор с търговското дружество за изпълняване на определена длъжност, осигуряването се извършва по реда, определен за работниците и служителите.
В хипотезата в която съдружника на търговското дружество упражнява трудова дейност и е вписан като управител на дружеството,но с него не е сключен трудов договор за управление, осигуряването екато изпълнител по договор за управление и контрол.
Съгласно чл.4, ал.1, т.7 от КСО, изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
На основание чл.6, ал.3 от КСО, осигурителните вноски в горните два случая се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за основните икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
За съдружниците, които са вписани и като управители на търговскидружества, но не им е договорено или определено по съответния ред възнаграждение за управление, не възникваоснованиеза осигуряване по чл.4, ал.1, т.7 от КСО, като изпълнители по договори за управление и контрол.
Когато тези лица упражняват дейност с личен труд в дружеството, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, съгласночл.4, ал.3, т.2 от КСО, т.е. като самоосигуряващи се лица.
Счл.1, ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЧ) е въведено задължение лицата да декларират започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка упражнявана трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, с декларация, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
Предвид гореизложеното, за съдружниците в търговско дружество, което развива стопанска дейност, не възниква задължение за внасяне на осигурителни вноски като самоосигуряващи се лица при условия, че не участват с личен труд в дейността на предприятието, не са подали декларация за започване/възобновяване на трудовата дейност по чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ и в Търговския регистър е вписано обстоятелството за назначаване на управител или за упълномощаване на прокурист.
Когато управлението на дружеството е възложено на управител/прокурист, дружеството следва да осигурява управителя в зависимост от начина, по който са уредени отношенията им.

Оценете статията

Вашият коментар