2_1616/21.12.2013 г.
ДОПК – чл.183 – 184
КСО -чл.4, ал.3, т.2;
чл. 5, ал. 2;
чл.6, ал.7;
чл. 6, ал. 8;
ЗЗО –
чл.40, ал.1, т.2;
ЗДДФЛ – чл. 50;
чл.68, ал.1;
ОТНОСТНО: Дължимост на лични осигурителни вноски за починало самоосигуряващо се
лице – едноличен търговец
От изложената в него фактическа обстановка става ясно, че сте наследник на ……, починал на ……10.2013 г. Наследодателят Ви е имал качеството на самоосигуряващо се лице, упражняващо трудова дейност като ЕТ „……..”.
В изложената фактическа обстановка не уточнявате, дали наследниците на починалото лице са поели предприятието на ЕТ.
Поставяте следните въпроси:
1. Дължите ли Вие осигурителни вноски за 2012 г. и за 2013 г. за ЕТ „…….”, които не са внесени и можете ли да ги разсрочите?
2. Можете ли да внесете само социалните осигуровки?
3. Ще Ви бъде ли изплатено обезщетение в размер на 540 лв. от НОИ при смърт на осигурено лице, ако социалните осигуровки не са внесени?
С оглед изложената от Вас непълна фактическа обстановка, предвид нормативната уредбаи предоставената компетентност на Националната агенция за приходите, изразявам следното принципно становище:
Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.3, т.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), лицата упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Осигурителните вноски са за сметка на лицата и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната календарна година (чл.6, ал.7 от КСО). Тези лица определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Съгласно разпоредбите на чл.40, ал.1, т.2от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) за лицата по чл.4, ал.3, т.2от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със ЗБДОО и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО.
Физическите лица – еднолични търговци имат качество на самоосигуряващисе лица по см. на чл. 5, ал. 2 от КСО и §1 т.18 от ДР на ЗЗО, тъй като дължатосигурителни вноскиизцяло за своясметка. Осигурителните правоотношения на самоосигуряващите се лицазаосигурените социални рискове имат строго личен характер, което означава, чеимуществените права и задълженияпо тях не могат да се прехвърлят на трети лица исе прекратяват със смъртта налицето.Затова както правата, така и задълженията на самоосигуряващото се лице са погасенисъс факта на смъртта му, поради което не преминаватчрез универсалното правоприемство в патримониума на наследниците.
Ако е извършено поемане на предприятието, то приемника напредприятието на починалия ще поеме само евентуалните задължения на праводателя като осигурител по отношение на наетив предприятието лица.
Следва да имате предвид и разпоредбата на чл.60 от Закона за наследството, съгласно която, наследниците, които са приели наследството отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Наследниците, които са приели наследството по опис, отговарят само до размера на полученото наследство.
Задължението за данъци е публично правно задължение, което възниква по силата на закон. В този смисъл наследниците, в качеството си на универсални правоприемници, следва да заплатятпубличните задължения на наследодателя (ако той има такива), без оглед на това дали тези задължения са установени от орган по приходите по реда на чл.126 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс.
По аргумент от чл.68, ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), дължимият данък за доходите от дейност като едноличен търговец и тези подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, се внасят в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Национална агенция по приходите попоследния постоянен адрес на наследодателя.
Отсрочването и разсрочването на публични задължения е регламентирано в чл.183 – 184 от Данъчно – процесуалния осигурителен кодекс (ДОПК). Условията на които следва да отговаря задълженото лице са строго регламентирани в нормата на чл.183, ал.1, т.1 – т.4.
Поради обстоятелството, че Вие не дължите осигурителни вноски за наследодателя си – самоосигуряващо се лице, цитираните по – горе нормите не могат да се приложат при така описаната от Вас фактическа обстановка.
По третия поставен от Вас въпрос следва да се обърнете към НОИ, тъй като в неговата компетентност е изплащането на парични обезщетения.
‘