2_1618/31.10.2011 г.
КСО -чл.4, ал.1, т.7; чл.6, ал.2, 3 и 10; § 22о, във вр. с чл.40, ал.5
ОТНОСТНО: Приложение на нормите на Кодекса за социално осигуряване.
От изложената в писмото Ви фактическа обстановка става ясно, че физическо лице е назначено по договор за управление и контрол и получава месечно възнаграждение над минималния осигурителен доход за длъжността. Лицето е и член на съвета на директорите в същото предприятие и за тази длъжност, също получава възнаграждение, което е под минималния осигурителен доход за длъжността. Презмесец юни лицето излиза в болнични.
Въпросите, които поставяте са следните:
1. При изготвяне на месечния фиш, сумите като изпълнителен директор и като член на съвета на директорите заедно ли трябва да се облагат или на отделни фишове, т.е. всеки от двата хонорара да бъде съобразен поотделно с минималния осигурителен доход за длъжността или взети заедно да се облагат като общ осигурителен доход? Ако се облагат на отделни фишове, как следва да се подаде декларация – образец 1?
2. Как следва да се изчисли болничния за първите три дни от работодателя – взема ли се под внимание сумата от хонорара като член на съвета на директорите или се изчислява само на база сумата по договора за управление иконтрол?
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и предвид нормативната уредба изразявам следното принципно становище:
Съгласно разпоредбата на чл.244 наТърговския закон (ТЗ), акционерното дружество се управлява и представлява от съвет на директорите. Той се състои най-малко от три, но не повече от девет лица. Съветът на директорите приема правила за работата си и избира председател и заместник-председател от своите членове.
Съветът на директорите възлага управлението на дружеството на един или няколко изпълнителни членове, избрани измежду неговите членове и определя възнаграждението им.
Отношенията между дружеството и изпълнителен член на съвета се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез председателя на съвета на директорите.
Отношенията с останалите членове на съвета могат да се уредят с договор, който се сключва от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на акционерите, или от едноличния собственик (чл. 244, ал. 7 от ТЗ).
На основание чл.4, ал.1, т.7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите.
Съгласно чл.6, ал.3 от КСО, осигурителните вноски за тези лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година.
По този ред се осигуряват и членовете на съвета на директорите на акционерни дружества, които са изпълнителни членове и имат определено възнаграждение.
В случаите, в които изпълнителите по договори за управление и контрол получават възнаграждения само за участие в заседания на управителни, надзорни съвети или други органи на търговското дружество, осигурителните вноски се дължат върху полученото възнаграждение, но върху не по-малко от минималния размер на осигурителния доход изчислен пропорционално на броя на дните, за които е изплатено възнаграждение.
Съгласно чл.6, ал.2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.
Съгласно чл.6, ал.10 от КСО, за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл.4 осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
Във връзка с гореизложеното, когато лицето упражнява трудова дейност едновременно на две отделни основания, а именно като изпълнителен директор на дружеството и като член на съвета на директорите, на всяко от които основания има точно регламентирани отделни правомощия и задължения, получава и отделно възнаграждение за полагания труд. В тези случаи, лицето следва да бъде осигурено върху минималния месечен размер на осигурителния доход за съответната професия по икономическа дейност на осигурителя за всяко от двете основания, при съблюдаване разпоредбата на чл.6, ал.10 от КСО.
За лицето ежемесечно следва да се подават данни по Наредба Н-8 от 29 декември 2005 г. на Министъра на финансите. И за двете дейности данните с Декларация обрИзх. № 1 “Данни за осигуреното лице“ трябва да се подават като в т.12 “Вид осигурен“ се попълва код 10.
На основание § 22о от ПЗР на КСО, във връзка с чл.40, ал.5 от с.з, за периода до 31 декември 2011 г. осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение, като върху тези суми се дължат осигурителни вноски. Основание за това е разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредбата за елементите на възнагражденията и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, съгласно който „осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл.40, ал.5 от КСО”.
Следва да имате в предвид, че въпросите относно изчисляването и изплащането на болничните са извън компетентността на Националната агенция за приходите. За отговор по тези въпроси може да се обърнете към Националния осигурителен институт.
‘