2_1440/26.04.2007г.
КСО – чл.4, ал.3, т.4
В запитването си описвате следната фактическа обстановка: Регистрирана сте като частен земеделски производител. От 03.01.2007г. сте в болнични поради бременност и раждане.
Въпросът, който поставяте е следва ли да прекъснете дейността си като частен земеделски производител?
С оглед изложената от Вас непълна фактическа обстановка и действащата нормативна база, изразявам следното принципно становище:
На основание чл.4, ал.3, т.4 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са регистрираните земеделски производители. Осигурителните вноски са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между петдесет на сто от минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година /чл.6, ал.7, т.2 от КСО/, а когато те упражняват само земеделска дейност – върху месечен осигурителен доход между 25 на сто от минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. По свое желание тези лицамогат да се осигуряват и за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица. /чл.4, ал.4 от КСО/.
В алинея 9 на чл.6 от Кодекса за социално осигуряване е указано, че регистрираните земеделски производители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност.
Задължението за осигуряване за тези лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството /чл.1, ал.1 и 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина/. За периодите на временна неработоспособност поради бременност и раждане и отглеждане на малко дете обаче,не следва да сеподава декларация по чл.1, ал.2 от Наредбата за прекъсване/прекратяване на трудовата дейност.
Следва да имате в предвид, че тълкуването на условията, реда и начина за получаване на обезщетения при бременност и раждане и отглеждане на малко дете не са от компетентността на Националната агенция за приходите. По тези въпроси следва да се обърнете към Националния осигурителен институт.
‘