КСО, чл.4, aл. 3, т. 4,КСО, чл.9, aл. 2, т. 5

2_2745/18.11.2009г.
КСО – чл.4, ал.3, т.4
КСО- чл.9, ал.2, т.5
От изложената в писмото Ви фактическа обстановка става ясно, че регистрирана като земеделски производител от 17.12.2008г. На 20.08.2008г. сте родила.
Въпросите, които отправяте са:
1.Дължите ли осигурителни вноски за периода 01.01-17.06.2009г. или сте освободена на основание чл.9, ал.2, т.5 от КСО?
2.Може ли да подадете ново заявление за изплащане на парично обезщетение?
Предвид обстоятелството, че в запитването си не сте посочили дали упражнявате само земеделска дейност и дали се осигурявате само за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт или и за общо заболяване и майчинство, при сега действащата нормативна база, изразявам следното принципно становище:
На основание чл.4, ал.3, т.4 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ регистрираните земеделски производители следва задължително да бъдат осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
Осигурителните вноски за регистрираните земеделски производители са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между петдесет на сто от минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, а ако те упражняват само земеделска дейност – върху месечен осигурителен доход между 25 на сто от минималния и максималния месечен размер на дохода /чл.6, ал.7, т.2 и т.3 от КСО/.
Окончателният размер на месечния осигурителен доход за земеделските производители се определя въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателната осигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Осигурителните вноски се внасят за сметка на осигурените лица в размерите, определени за фонд “Пенсии“ и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на декларацията /чл.6, ал.8 от КСО/. Регистрираните земеделски производители нямат задължение да определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност когато произвеждат само непреработена растителна и/или животинска продукция /чл.6, ал.9 от КСО/.
В чл.7, ал.5 е предоставена възможност на регистрираните земеделски производители, които извършват единствено земеделска дейност и се осигуряват само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт да внесат дължимите осигурителни вноски до 31 март на годината, следваща календарната година, за която се отнасят.
Лицата, родени след 31 декември 1959 г. задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд когато са осигурени при условията и по реда на част първа от КСО /чл.127, ал.1 от КСО/. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, с изключение на чл.9, ал.6 и 7 и §9, ал.2 и 3. Самоосигурените лица се осигуряват в универсален пенсионен фонд изцяло за своя сметка.
Здравното осигуряване на регистрираните земеделски производителисе осъществява по реда на чл.40, ал.1, т.2 от Закона за здравното осигуряване. Те се осигуряват върху осигурителни доходи, определени с Кодекса за социално осигуряване. Когато те извеждат непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност. Здравноосигурителните вноски се внасят до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
Запериода след настъпване на осигурения социален риск „майчинство”/бременност и раждане и отглеждане на малко дете/ намират приложение разпоредбите на чл.9, ал.2, т.5 от КСО- „за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, през които не са имали право на парично обезщетение”. Подобна разпоредба, съгласно която осигурителни вноски не се внасят през тези периоди се съдържа и в чл.3, ал.3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина /НООСЛБГРЧ/. Следователно времето на бременност и раждане, и отглеждане на малко дете се зачита а осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски единствено ако земеделският производител се е осигурявал и за общо заболяване и майчинство.
Необходимо е да имате в предвид, че Националната агенция за приходите не е компетентен орган по въпросите, отнасящи се до изплащане на парични обезщетения. Тях следва да отправите към Националния осигурителен институт.

Оценете статията

Вашият коментар