5_94-00-175/02.09.2011
чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО
чл. 5 и 6 от НООСЛБГРЧМЛ
чл.29, т.3 от ЗДДФЛ
на чл.43 от ЗДДФЛ
чл.26 от ЗДДС
чл.123 от ЗДДС
Според изложеното в запитването,Вие сте физическо лице, което извършва с личен труд услуги на местно юридическо лице.Считано от 02.08.2011 г.сте регистриран по Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) с идентификационен № BGXXXXXXX.
Вашите въпроси са:
1. Какъв е размера на дължимите осигурителни вноски върху доходите от извършените услуги, за чия сметка са и кой следва да ги начислява и внася.
2. Кой трябва да начислява, удържа и внася данъците върху доходите от извършените услуги.
3. Как се определя и какво включва данъчната основа, върху която следва да начислите данък добавена стойност.
4. Задължен ли сте да водите счетоводна отчетностза извършваната дейност и какво следва да съдържа тя. Какви са изискванията към лицето, отговарящо за счетоводната отчетност.
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и при сега действащата нормативна уредба, изразяваме следното становище:
По първи въпрос:
Държавното обществено осигуряване на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение по договор с възложител или по така наречените граждански договори се извършва на основание чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО)и чл. 5 и 6 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Лицата, които получават доходи за работа без трудово правоотношение подлежат на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт т.е. осигурителните вноски се внасят във фонд “Пенсии“ на държавното обществено осигуряване. Задължението за внасяне на осигурителни вноски е обвързано с размера на изплатеното възнаграждение. Възложителите на договори внасят осигурителни вноски за фонд “Пенсии“, когато:
– изплатеното възнаграждение след приспадане на разходите за дейността по Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ)е по-голямо или равно на минималната работна заплата, определена за страната за съответния период;
– лицето е осигурено на друго основание през съответния месец вноски се внасят независимо от размера на изплатеното възнаграждение. В тези случаи всеки от осигурителите дължи поотделно осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, но общия осигурителен доход за всяко лице, върху който се изчисляват вноските не трябва да бъде по-голям от определения месечен размер на максималния осигурителен доход. През 2011 г. максималния осигурителен доход определен в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) е 2000 лв.
През 2011 г. за лицата, които получават възнаграждения за работа без трудови правоотношения и са родени след 31.12.1959 г. са дължими следните осигурителни вноски:
1. За фонд “Пенсии“ (чл.6, ал.3, т.9 от КСО)
а)за сметка на осигуреното лице -5,7 на сто , а за самоосигуряващото се лице – 12,8 на сто;
б) за сметка на осигурителя 7,1 на сто.
2. За допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО)-чл.157, ал.3 от КСО.
а) за сметка на осигуреното лице -2,2 на сто, а самоосигуряващото се лице5 на сто;
б) за сметка на осигурителя2,8 на сто .
3. За здравно осигуряване- основание чл.40, ал.1, т.3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
а) за сметка на осигуреното лице – 3,2 на сто, а самоосигуряващото се лице8 на сто;
б) за сметка на осигурителя4,8 на сто .
Възнаграждението за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6, върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на ЗДДФЛ (чл.6, ал.4 от КСО).
За лицата работещи по граждански правоотношения, които са пенсионери осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване са по желание.
На основание чл. 11 от НООСЛБГРЧМЛ, за самоосигуряващите се при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Самоосигуряващите се внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение при определянето на окончателния размер на осигурителния си доход. Възложителите по договорите не изчисляват и не внасят никакви осигурителни вноски на лица, които работят при тях по граждански договори, но декларират, че са самоосигуряващи се по смисъла на КСО.
При изплащането на възнаграждението по граждански договор всеки възложител следва да прави преценка за дължимостта на осигурителните вноски. Поради това е необходимо да изисква от изпълнителя по договора да му предоставя необходимата за това информация.
Осигурителните вноски за сметка на осигурителите не могат да се удържат от възнаграждението на осигурените. То не може да се намалява с размера им. Осигурителните вноски за сметка на осигурените лица се удържат от възнаграждението на лицето и се внасят от осигурителите.
Осигурителните вноски за лицата, които работят без трудово правоотношение, се внасят от осигурителя до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който е изплатено възнаграждението им. Нормативното основание за това е чл. 7, ал. 6 от КСО.
Осигурителните вноски се внасят в банките или в пощенските клонове и станции по съответните сметки за държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и здравното осигуряване, разкрити от Националната агенция за приходите. Вноските се внасят с преводни нареждания за всеки месец поотделно чрез прехвърляне от сметките на осигурителите по съответната сметка на НАП.
Възложителите на договори подават ежемесечно данни за осигуряването на лицата по реда, определен в Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица.
Данните за дните в осигуряване, осигурителния доход и дължимите осигурителни вноски се подават в съответната ТД на НАП с Декларация обрИзх. № 1 “Данни за осигуреното лице“. Декларациите се подават не по-късно от 10 дни след изтичане на срока за внасяне на дължимите вноски. Коректното подаване на данните е от голямо значение при заверката на осигурителните книжки и определянето на здравноосигурителния статус на лицата. Сумите на дължимите и/или внесени осигурителни вноски върху изплатените възнаграждения за работа без трудови правоотношения през съответния месец се включват при подаването на данни с декларация обрИзх. № 6 “Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ“. При попълване на декларация обрИзх. № 6 в полета от 8.1 до 8.4 се попълва код за вид плащане 4 и дължимите осигурителни вноски върху възнагражденията за работа без трудови правоотношения в точки 10, 12 и 14.
Регистрацията/дерегистрацията на физическото лице по ЗДДС не променя така изложения ред за осигуряване на лицата, работещи без трудови правоотношения.
По втори въпрос:
Данъчното облагане по ЗДДФЛ на лицата, получаващи възнаграждения по извънтрудови правоотношения е уредено в глава пета, раздел III на същия закон, а именно, като доходи от друга стопанска дейност.
На основание чл.29, т.3 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 25 на сто за доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения.
Доходите от възнаграждения по извънтрудови правоотношения се облагатс авансов данък по реда на чл.43 от ЗДДФЛ. В ал.1 на същия член е предвидено, че лице, придобило доход от стопанска дейност по чл.29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.
Съгласно чл.43, ал.3 от ЗДДФЛ размерът на дължимия данък се определя, като разликата по ал.1 от ЗДДФЛ се умножи по данъчна ставка 10 на сто.
Когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъка се удържа от платеца на дохода при изплащането му. Данъкът се внася от възложителя в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по място на регистрация на платеца на дохода до 10-то число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан.
На основание чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ, платецът на доходите – предприятие или самоосигуряващо се лице издава „Сметка за изплатени суми” и „Служебна бележка” по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода. Механизмът за определяне и удържане на авансовия данък е развит и в образеца на сметката за изплатени суми. Образците за 2011г. могат да бъдат намерени на интернет страницата на НАП с адрес www.nap.bg.
Когато лицето е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, размерът на данъка се определя не от предприятието – платец на дохода, а отлицето, придобило дохода (чл.43, ал.6 от ЗДДФЛ ).
Доходите от друга стопанска дейност – възнаграждения по извътрудови правоотношения се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа на основание чл.14, ал.1 от ЗДДФЛ и се декларират в годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиването. Към годишната данъчна декларация се прилагат служебните бележки по чл.45 – чл.50, ал.4 от ЗДДФЛ.
Предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, имат задължението да изготвят справка по образец за изплатените доходи на физически лица през данъчната година (чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ).
По трети въпрос:
Съгласно чл.82 от ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице – доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 4 и 5.Следователно, Вие като лице – регистрирано по ЗДДС следва да начислявате и внасяте данъка. Определянето на данъчната основа се извършва по реда на чл.26 от ЗДДС. Съгласно ал.1 данъчна основа по смисъла на този закон е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена. Според ал.2 данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер. Съгласно ал.3 данъчната основа по ал. 2 се увеличава със:
1. всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката;
2. всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката;
3. съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката;
4. стойността на обикновените или обичайните опаковъчни материали или контейнери, ако не подлежат на връщане или ако получателят не е данъчно задължено лице; ако тези опаковъчни материали или контейнери бъдат върнати от получателя, данъчната основа се намалява със стойността им при връщането.
Следва да се има предвид, че съгласно , ал.4 в данъчната основа на доставката се смята включена:
1. стойността на услугата по последващо гаранционно обслужване на стоките;
2. стойността, задържана от получателя като гаранция за добро изпълнение.
Разпоредбата на ал.5 гласи, че данъчната основа не включва:
1. сумата на търговската отстъпка или намаление, ако те се предоставят на получателя на датата на възникване на данъчното събитие; ако се предоставят на получателя след датата на възникване на данъчното събитие, данъчната основа се намалява при предоставянето им;
2. стойността на обикновените или обичайните опаковъчни материали или контейнери, ако получателят е данъчно задължено лице и тези материали или контейнери подлежат на връщане; ако те не бъдат върнати в 12-месечен срок от изпращането им, данъчната основа се увеличава със стойността им в края на този срок;
3. разходите на лизингодателя и лизингополучателя, свързани с ползването на стока при условията и в срока на договор за лизинг, като: разходи за имуществени застраховки, застраховки “Гражданска отговорност“ и други подобни за целия или за част от срока на договора, разходи за имуществени данъци и такси, екотакси и разходи за регистрация;
4. сумите, платени на доставчика за покриване на разходите, направени от името и за сметка на получателя, когато тези суми са посочени изрично в счетоводството на доставчика; доставчикът трябва да разполага с доказателства за действителния размер на сумите и няма право на данъчен кредит по отношение на данъка, който може да е станал дължим при извършването на разходите.
По четвърти въпрос:
Предвид регистрацията Ви по ЗДДС следва да се има предвид разпоредбата на чл.123 от ЗДДС, съгласно която всяко регистрирано лице води подробна счетоводна отчетност, която е достатъчна за установяване на задълженията му по този закон от органите по приходите. Във връзка с това, счетоводната отчетност следва да се извършва в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството(ЗСч).