5_527/17.04.2008
КСО, чл.4, ал.1, т.7 и чл.4, ал.6 , чл.10
ЗЗО, чл.40, ал.1, т.1
Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, чл.1 , ал.2 и ал.3
Фактическа обстановка: Лице е собственик и управител на ЕООД ;
Въпроси: 1. как следва да се осигурява по чл.4, ал.1, т.7 от КСО, по чл.4, ал.3, т.2 от КСО или на двете основания;
2.От коя дата възниква осигуряването;
3. в случай, че се осигурява на основание чл.4, ал.3, т.2 ат КСО от коя дата тече срокът по чл.1, ал.2 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина;
“Физическите лица, собственици на ЕООД управляват и представляват дружеството лично или чрез определен от него управител.
Съгласно чл. 147, ал. 3 от ТЗ договора за възлагане на управление трябва да бъде в писмена форма срещу определено възнаграждение. Договор за управление се счита за сключен и само по силата на съдебното решение, в което физическото лице собственик на търговското дружество е посочено като управител срещу заплащане на възнаграждение.
Собствениците на търговски дружества, които получават възнаграждение за управление на дружество се осигуряват по реда, определен в чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО.
Здравноосигурителните вноски за управителите на търговски дружества се внасят по реда, определен в чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. Вноските се внасят също в съотношение за сметка на дружеството и за сметка на осигуреното лице.
В случай, че собственика на търговското дружество не получава месечни възнаграждения, а само дивиденти за извършваната трудова дейност в дружеството подлежи на задължително осигуряване за пенсия по реда, определен за самоосигуряващите се лица в чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.
Съгласно разпоредбата на чл.10 от КСО, осигуряването започва от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.4 и продължава до прекратяването й.
На основание чл.1, ал.2 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина /НООСЛБГРЧ/, при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност , извършвана в качеството на самоосигуряващо се лице, подават декларация в компетентната ТД на НАП в 7 – дневен срок от настъпване на обстоятелството.
В качеството си на самоосигуряващо се лице собственика на дружеството задължително подлежи на осигуряване за фонд “Пенсии“. Осигурителните вноски са изцяло за негова сметка и се внасят върху избран месечен осигурителен доход не по-малък от определения със ЗБДОО минимален месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се. Лицата, родени след 31.12.1959 г. задължително се осигуряват и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. По свое желание самоосигуряващите се осигуряват и за фонд “Общо заболяване и майчинство“.
Видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването, съгласно разпоредбата на чл.1, ал.3 от НООСЛБГРЧ.
Осигурителните вноски се внасят до 10 – то число на месеца, следващ този, за който се отнасят.
На основание чл.4, ал.6 от КСО, лицата, на които е отпусната пенсия се осигуряват по свое желание за ДОО в случаите, в които упражняват трудова дейност като самоосигуряващи се лица.
Въз основа на доходите, декларирани в Справката към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, собствениците на търговски дружества, които се осигуряват като самоосигуряващи се лица определят и окончателен размер на осигурителния си доход за предходната година, върху който внасят осигурителни вноски в размера, определен за фонд “Пенсии“. Окончателната осигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово през годината осигурителни вноски.
При определяне на окончателния размер на осигурителния доход, родените след 31.12.1959 г. внасят и вноска за допълнителна пенсия в избрания от тях универсален пенсионен фонд. Когато собствениците на търговски дружества не декларират доходи с годишната данъчна декларация не се освобождават от задължение да попълват Справката окончателния размер на осигурителния доход за социално и за здравно осигуряван към данъчната декларация. В тези случаи окончателния размер на осигурителния доход за предходната година е минималния осигурителен доход, определен за самоосигуряващите се лица за съответната година.
‘