КСО, чл.4а,ДОПК, чл.128, aл. 1,ЗЗО, чл.33,КСО, чл.4,КСО, чл.10,ДОПК, чл.55, aл. 1,НООСЛБГРЧ, чл.1, aл. 1,НООСЛБГРЧ, чл.1, aл. 2

2_ 974/24.06.2011 г.
ДОПК – чл. 55, ал. 1, чл. 128, ал.1
КСО – чл.4 и чл.4а , чл.10
ЗЗО – чл.33
НООСЛБГРЧМЛ – чл.1, ал.1, 2
НПОС – чл. 21, ал. 1
ОТНОСТНО: Социално осигуряване на самоосигуряващо се лице, на което е
отпусната пенсия по турското законодателство
От изложената в писмото Ви фактическа обстановка става ясно, че сте подали декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, в която сте декларирали, че от 15.10.2007г. ще се осигурявате за инвалидност, поради общо заболяване за старост и смърт. Не сте притежавали документ удостоверяващ отпуснатата Ви пенсия по турското законодателство.
На 01.09.2010г. сте получили удостоверение от Социално осигурително дружество, Главна дирекция социално осигуряване, Социално осигурителен център в Република Турция, в което е записано, че сте регистриран като пенсионер от 01.07.2002г. и получавате пенсия. Към настоящия момент продължавате да я получавате.
След получаване на удостоверението сте подали декларация за регистрация на самоосигуряващото се лице, в която сте посочили, че сте пенсионер и не желаете да се осигурявате социално, считано от 16.10.2007г.
Въпросът, който поставяте е: „Следва ли да Ви се възстановят направените вноски за социално осигуряване за периода от 15.10.2007г. при условие, че сте пенсионер и нямате статут на дългосрочно пребиваващ чужденец? Нарушен ли е принципа на обвързване на осигуряването с полагането на личен труд?
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и предвид нормативната уредба изразявам следното принципно становище:
Кръгът на лицата, които подлежат на осигуряване е определен в чл.4 и чл.4а от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
На основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО лицата, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
На основание чл.1, ал.1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица, включително собствениците на търговски дружества, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
На основание чл.4, ал.6 от КСО лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2, 4 – 6 от КСО, на които е отпусната пенсия, в т.ч. съдружници в търговски дружества, се осигуряват по свое желание.
Самоосигуряващите се лица, които имат отпусната пенсия вписват обстоятелството, че са пенсионери, както и дали желаят да се осигуряват, в декларацията за регистрация на самоосигуряващо се лице. От момента, в който лицето упражни правото си на избор за него не съществива задължение да внася осигурителни вноски.
В КСО не е направено разграничение по отношение осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство и от коя държава получават пенсия. От значение е единствено дали е налице трудова дейност на някое от основанията, посочени в чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО.
Поради това, посоченият осигурителен режим следва да се прилага и когато съдружника в търговско дружество е чужд гражданин и има отпусната пенсия от друга държава.
Обстоятелството, че получавате пенсия, отпусната по турското законодателство, следва да удостоверите с официален документ, издаден от компетентните власти на Република Турция, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач (чл. 55, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс). Този документ следва да съдържа дата, удостоверяваща момента, от който Вие притежавате качеството пенсионер.
Следва да имате предвид, че времето, за което са внесени осигурителни вноски, се зачита за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането и дава основание за преизчисляване на пенсията, съгласно чл. 21, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС).
Обвързването на осигуряването с полагане на труд е основен принцип в системата на държавното обществено осигуряване, изведен в чл. 10 от КСО.
В КСО няма дадено легално определение за понятието „упражняване на трудова дейност”, но в практиката е прието, за такава да се приема всяко действие от страна на съдружника, имащо отношение към функционирането на дружеството и извършвано от името на дружеството – сключване на договори, подписване на финансови документи, издаване на разпореждания по организацията на работата и т.н., следователно пребиваването Ви или не на територията на Република България не кореспондира с упражняването на трудовата Ви дейност.
Следва да имате в предвид, че разпоредбата на чл.33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) определя кръга на задължително осигурените в Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) лица. Здравното осигуряване на чуждите граждани е подчинено на специален осигурителен режим, регламентиран в ЗЗО.
Съгласно чл. 33, т. 3 от ЗЗО, задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
На основание гореизложеното, чужденците, които не са придобили статут на дългосрочно или постоянно пребиваващи не следва да внасят здравноосигурителни вноски, независимо от обстоятелството на какво основание упражняват трудова дейност в Република България
Съгласно разпоредбите на чл. 128, ал.1 от Данъчно – осигурителния процесуалнен кодекс (ДОПК), недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП.
Следва да имате в предвид, че органите по приходите осъществяват производството по реда на ДОПК самостоятелно. При изпълнение на правомощията си те са независими и действат само въз основа на закона.

Оценете статията

Вашият коментар