КСО, чл.5, aл. 4,НАРЕДБА № 5/2002 Г., чл.7, aл. 2,КСО, чл.9, aл. 3, т. 2,ЗЗО, чл.40, aл. 5,ЗДДФЛ, чл.24, aл. 1,НЕВД, чл.1а, aл. 1,НЕВД, чл.1а, aл. 2,КСО, чл.9, aл. 4,КСО, чл.9, aл. 5

5_53-00-445/25.08.2011 г.
чл. 7, ал.2 от Наредба № 5 от 29 декември 2002 г.
чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО
чл. 9, ал. 4 и 5 от КСО
чл. 1а, ал.1 и ал.2 от НЕВДВКПОВ
чл. 40, ал. 5 от ЗЗО
чл. 5, ал. 4 от КСО
чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ
Служител в АД е освободен от01.09.2010 г.на основание чл.328, ал.1,т.3 от Кодекса на труда (КТ). На лицето са изплатени обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ за неспазен срок на предизвестие, обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван отпуск и обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ за оставане без работа за периода 01.09.2010 да 30.09.2010 г.
С решение №….. от 22.03.2011 г. на ВТРС възстановява заеманата до уволнението длъжност и осъжда АД да заплати сумата 2812,45 лв. в едно със законовата лихва, представляващо обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 01.09.2010-25.02.2011 г., след извършено прихващане със заплатените от работодателя обезщетения по чл.220, ал.1 и чл.222, ал.1 от КТ в размер на 2022,52 лв.
Лицето не е възстановено на работа до настоящия момент, тъй като решението е обжалвано пред ВТОС. За същият период лицето не е работило по трудово правоотношение и е ползвало обезщетение за безработица. С решение от 26.06.2011 г. ВТОС потвърждава решението на ВТРС.
Въпросите са:
1. Какви са стъпките за отмяна на уволнението при възстановяване на работа на неправомерно уволнените лица?
2. Какви са задълженията на работодателя при уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи по отношение на дължимите осигурителни вноски, базата за тяхното изчисляване, дължат ли се осигурителни вноскивърху обезщетението, присъдено от съда?
3. Какви са задълженията на работодателя по отношение на дължимитеданъци, базата за тяхното изчисляване, дължи ли сеДОД върху обезщетението, присъдено от съда?
4. Необходимо ли е лицето да възстанови изплатеното му обезщетение за неизползван отпуск?
При така изложената фактическа обстановка и при сега действащата нормативна уредба, изразяваме следното становище:
По първи въпрос:
При възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини (чл. 345, ал. 1 от КТ).
Съгласно чл. 7, ал.2 от Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТуведомление (приложение № 1) се изпраща и когато работодателят иска заличаване на подадено преди това уведомление в случаите, ако уволнен работник или служител бъде възстановен на работа при отмяна на заповедта на уволнението; уведомлението се изпраща в тридневен срок от заемане на длъжността.
По втори въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) в случаите на уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи за осигурителен стаж се зачита целият период – от датата на уволнението до възстановяването им на работа. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
Осигурителните вноски са в размера за фонд “Пенсии“ в зависимост от категорията труд и за допълнително задължително пенсионно осигуряване – в професионален и/или в универсален пенсионен фонд (чл. 9, ал. 4 и 5 от КСО).
Размерът на осигурителния доход, върху който се изчисляват и внасят осигурителни вноски за периода на неправомерното уволнение се определя по реда на чл. 1а, ал.1 и ал.2 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДВКПОВ), съгласно който осигурителните вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1 – 3 от КСО се внасят върху възнаграждението, определено по трудовото, служебното или друго приравнено правоотношение, за последния календарен месец преди месеца на незаконното недопускане или отстраняване от работа или уволнението, през който лицето е имало отработени дни. Когато не са отработени всички работни дни през месеца, възнаграждението, върху което се внасят осигурителните вноски, се определя, като възнаграждението се раздели на броя на отработените дни и получената сума се умножи по броя на работните дни за същия месец. Възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1 – 3 от КСО, не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, а за лицата, за които няма определен минимален месечен осигурителен доход, осигурителните вноски се внасят върху минималната месечна работна заплата за страната за съответния период.
За периода на незаконното уволнение, който се зачита за осигурителен стаж, не се внасят здравноосигурителни вноски от осигурителя. За това време, ако лицето не е било осигурявано здравно на друго основание, се дължат здравноосигурителни вноски за негова сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) върху месечен осигурителен доход, не по-малък от половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО)за съответната календарна година. Ако лицето има облагаеми доходи за същия период, то следва да изравни осигурителния си доход съгласно данните от годишната данъчна декларация.
В случаите на възстановяване на работа след незаконно уволнение, работодателят следва да представи в компетентната териториална дирекция на НАП декларации съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО за целия период, през който лицето не е работило – от уволнението до възстановяването му на работа. Информацията се подава по реда на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица.
Декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице“ се подава за всеки един месец от периода на оставане без работа, като в т. 12 “Вид осигурен“ се вписва код 18. В тези случаи следва да се подаде и декларация образец 6, в която се включват дължимите осигурителни вноски.
На основание чл. 225, ал. 1 от КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Съгласно ал. 2 на същия член, когато през времето по предходната алинея работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите.
Върху обезщетенията по чл. 225, ал. 1от КТ осигурителни и здравноосигурителни вноски не се дължат.
По трети въпрос:
Според регламента на чл. 24, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ)облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2. Тъй като обезщетението по чл. 225, ал. 1 и ал.2 от КТ не попада в изключенията по чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ, нито е освободено от облагане на друго законово основание, същото представлява облагаем доход от трудово правоотношение за съответното физическо лице.Следователно тези обезщетения подлежат на авансово и годишно облагане по реда и при условията на ЗДДФЛ, установени за облагането на доходите от трудови правоотношения.
По четвърти въпрос:
На основание чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност.
Въпросът завъзстановяването на изплатено обезщетение по чл.224, ал.1от КТ в случай на неправомерно уволнение не е от компетентността на Националната агенция зя приходите.

Оценете статията

Вашият коментар