КСО, чл.6, aл. 11,НЕВД, чл.2, aл. 1,НЕВД, чл.2, aл. 2,КСО, чл.9, aл. 2,КСО, чл.48а

5_94-00-109/23.06.2011 г.
чл.2, ал.1 и ал.2 от НЕВДВКПОВ
чл.6, ал.11 от КСО
чл.9, ал.2 от КСО
чл.48а от КСО
Фактическа обстановка
Лице, работещо по трудово правоотношение е в отпуск поради бременност и раждане. Обезщетението, което получава на основание чл.48а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е изчислено от максималния осигурителен доход (2000 лв.).
Дружеството, в което работи лицето, изплаща суми за сметка на социалните разходи за облекло, транспорт и Коледа. От получените суми на служителите се удържат лични осигурителни вноски и данъци, съобразени с този вид плащане.
На служителите в дружеството се изплащат и допълнителни трудови възнаграждения, в случай, че служителят закупи акции на дружеството. Допълнително изплатената сума се начислява към месеца на закупуване на акции и от месечното трудово възнаграждение се удържат дължимите осигурителни вноски и данък върху доходите.
Въпросите са:
1. Дължат ли се осигурителни вноски за месеците, в които лицето получава парично обезщетение за бременност и раждане, изчислено от максималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната календарна година и за същия месец, без да има отработени дни му се изплащат суми за сметка на социалните разходи.
2. Дължат ли се осигурителни вноски при изплащане надопълнителни трудови възнаграждения, изплатени целево за закупуване на акции в дружеството.
3. Какъв е размера на дължимите осигурителни вноски за месеците, в които лицето получава трудово възнаграждение за отработени дни и
парично обезщетение, изчислено от максималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната календарна година за останалите работни дни в месеца.
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване инормативните актове по прилагането му, изразяваме следното становище:
По силата на чл.2, ал.1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДВКПОВ) осигурителни вноски се изчисляват и внасят върху сумите, изплатени или начислени и неизплатени за сметка на средствата за социални разходи пряко, постоянно или периодично на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване в пари или в натура. Осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на столове (включително за поевтиняване храната в тях), на здравни и лечебни заведения, детски заведения, почивни бази, поддържане на културни потребности на работниците и служителите, вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация, както и върху еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития (чл.2, ал.2 от същата Наредба).
Върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от КСОв пари или в натура, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд “Пенсии“, определени съответно по реда на ал. 3, 4 и 5 (чл.6, ал.11 от КСО).
Съгласно чл.6, ал.2 отКодекса за социално осигуряване, доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.
Осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7, 8 и 9 се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл.6, ал.2 от КСО).
Съгласно чл.48а осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Видно от изложеното, след като работодателят начислява допълнително трудово възнаграждение (включително и за закупуване на акции),то е за положен от лицето труд и следва да се отнесе за периода,през който е положен труда.
Съгласно чл.9, ал.2 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето:
1.на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане.
Поредността на сборуването на различните видове доходи, получавани от работниците и служителите при един работодател, когато общия им размер надхвърля максималния месечен осигурителен доход е както следва:
– За ДОО и ДЗПО:
1/ Брутно трудово възнаграждение;
2/ Доход, получен за сметка на средствата за социални разходи;
3/Доход, от който се изчислява обезщетението за временна неработоспособност или за бременност и раждане.
Приизплащане на трудово възнаграждение и суми за сметка на социалните разходи, при съобразяване с поредносттана доходите, върху които се дължат осигурителни вноски, върху изплатените суми се начисляват и внасят осигурителни вноски, ограничени до максималния осигурителен доход за съответния месец. Върху дохода, от който се изчислява обезщетението за временна неработоспособност или за бременност и раждане не се дължат осигурителни вноски. Този доход се взема предвид при изчисляването на размера на пенсиите на осигурените лица, когато това е необходимо.
Когато лицата не са отработили всичките дни през месеца, или са се намирали в отпуск извън посочените в НЕВДВКПОВ платени отпуски по КТ, следва да се има предвид, че максималният осигурителен доход е месечен и не е предвидено неговото пропорционално намаляване, когато лицата не са отработили всички работни дни в съответния месец.

Оценете статията

Вашият коментар