5_94-00-107/16.11.2015 г.
ЧЛ. 12, АЛ. 1 ОТ ЗДДФЛ
ЧЛ. 24 ОТ ЗДДФЛ
ЧЛ. 42, АЛ. 2 ОТ ЗДДФЛ
ЧЛ. 75 ОТ ЗДДФЛ
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване, прието с Вх. №…/28.10.2015 г., относно прилагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
В запитването излагатеследнатафактическа обстановка:
Вие сте гражданин на Кралство Швеция. Предстои Ви да започнете работа по трудов договор в България.
Във връзка с описаната фактическа обстановкапоставяте следниявъпрос:
Как се облагат доходите по трудови правоотношения по реда на ЗДДФЛ?
Предвид изложената фактическата обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следнотостановище:
Редът за облагане и деклариране на доходите, придобити от физически лица, е регламентиран в ЗДДФЛ. По смисъла на чл. 12, ал. 1 от този закон, облагаеми са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон, а облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на ЗДДФЛ. По силата на ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България, а доходите от труд са от източник в Република България, когато трудът е положен на територията на Република България (чл. 7 и чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ).
На основание чл. 24 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени като необлагаеми, а по силата на чл. 25 от ЗДДФЛ, годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения се определя, като облагаемият доход по чл. 24, придобит от данъчно задълженото лице през данъчната година, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице.
На основание чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ, авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа. Месечната данъчна основа се формира, като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на КСО и ЗЗО или за задължително осигуряване в чужбина (чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ). Формираната по този ред месечна данъчна основа се намалява с предвидените в чл. 42, ал. 3 от ЗДДФЛ данъчни облекчения и получената разлика се умножава по данъчна ставка от 10 на сто, съгласно чл. 42, ал. 4 от закона. По този начин се изчислява дължимия от служителя авансов данък за доходите от трудови правоотношения. Същият се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец, предвид нормата на чл. 42, ал. 5 от ЗДДФЛ.
Следва да имате предвид, че когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор (чл. 75 от ЗДДФЛ). Между Република България и Кралство Швеция е налице Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото – обнародвана в ДВ, бр. 45 от 13.06.1989 г., в сила от 28.12.1988 г., която ще намери приложение, тъй като Вие, видно от запитването сте местно лице на Кралство Швеция за 2015 г.
За преценката дали доходът от трудово правоотношение е облагаем в България или в Швеция, следва да саналицеданни за периодите на пребиваване на лицето в съответните държави, седалището, мястото на стопанска дейност или обекта на работодателя, откъдето ще се упражнява трудовата дейност и източникът на финансиране на работната заплата.
‘