КСО, чл.6, aл. 7,ЗДДФЛ, чл.50,КСО, чл.4, aл. 3, т. 2,ЗЗО, чл.40, aл. 1, т. 2,ЗДДФЛ, чл.68, aл. 1

2_101/24.01.2013 г.
КСО- чл.4, ал.3, т.2;
чл.6, ал.7;
ЗЗО – чл.40, ал.1, т.2;
ЗДДФЛ – чл.50;
чл.68, ал.1;
ОТНОСТНО: Правен режим и дължимост на лични осигурителни вноски за починало
самоосигуряващо се лице – едноличен търговец
От изложената в писмото Ви фактическа обстановка става ясно, че сте наследник на =================, починала на 24.11.2012 г.
От справка в Търговския регистър се установи, че наследодателят Ви е упражнявал дейност като ЕТ ”================”.
В изложената фактическа обстановка не уточнявате, дали наследниците на починалото лице са поели предприятието на ЕТ.
Поставяте въпроси за това, дали наследниците са длъжни да заплатят личните социални и здравни осигуровки и данък върху доходите, дължими от починалото лице.
С оглед изложената от Вас непълна фактическа обстановка и предвид нормативната уредба изразявам следното принципно становище:
Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.3, т.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), лицата упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Осигурителните вноски са за сметка на лицата и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната календарна година (чл.6, ал.7 от КСО). Тези лица определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Съгласно разпоредбите на чл.40, ал.1, т.2от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) за лицата по чл.4, ал.3, т.2от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със ЗБДОО и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО.
Физическите лица – еднолични търговци имат качество на самоосигуряващисе лица по см. на чл. 5, ал. 2 от КСО и §1 т.18 от ДР на ЗЗО, тъй като дължатосигурителни вноскиизцяло за своясметка. Осигурителните правоотношения на самоосигуряващите се лицазаосигурените социални рискове имат строго личен характер, което означава, чеимуществените права и задълженияпо тях не могат да се прехвърлят на трети лица исе прекратяват със смъртта налицето.Затова както правата, така и задълженията на самоосигуряващото се лице са погасенисъс факта на смъртта му, поради което не преминаватчрез универсалното правоприемство в патримониума на наследниците.
Ако е извършено поемане на предприятието, то приемника напредприятието на починалия ще поеме само евентуалните задължения на праводателя като осигурител по отношение на наетив предприятието лица.
Годишната данъчна декларация съгласно чл.50от ЗДДФЛ се подава от местните физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон, по аргумент от чл.3 на същия закон, поради което липсва правно основание и възможност, наследниците на починалото лице да подават от негово име годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за резултата от осъществяваната от него стопанска дейност като едноличен търговец.
Съгласно чл.60 от Закона за наследството, наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Наследниците, които са приели наследството по опис, отговарят само до размера на полученото наследство.
Задължението за данъци е публично правно задължение, което възниква по силата на закон. В този смисъл наследниците, в качеството си на универсални правоприемници, следва да заплатятпубличните задължения на наследодателя, без оглед на това дали тези задължения са установени от орган по приходите по реда на чл.126 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс.
По аргумент от чл.68, ал.1 от ЗДДФЛ, дължимият данък за доходите от дейност като едноличен търговец и тези подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, се внасят в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Национална агенция по приходите попоследния постоянен адрес на наследодателя.

Оценете статията

Вашият коментар