2_1007-1/06.10.15г.
ЗКПО, чл.208 и чл.209, ал.1
ДОПК, чл.209
В Дирекция ОДОПе постъпило Ваше писмено запитване,заведено с вх.№ ….2015г., в което посочвате, че представляваното от Вас дружество има подлежащи на принудително изпълнение публични вземания съгласно чл.162, ал.2,т.1 и 9, във вр. чл. 209, ал.2 от ДОПК, които са надлежно обезпечени с наложени от НАП възбрани върху недвижими имоти и запор на движими вещи, собственост наООД.
Във връзка с изложеното поставяте следните въпроси:
1.При предоставяне на ваучери за храна на работниците и служителите в размер до 60 лв. месечно, попадате ли в хипотезата на чл.209, ал.1 от ЗКПО;
2.При сключване на корпоративна застраховка „Живот” в размер до 60 лв. месечно, попадате ли в хипотезата на чл.208 от ЗКПО;
3.Могат ли да се ползват едновременно данъчните преференции по чл.208 и чл.209, ал.1 от ЗКПО.
На основание изложената фактическа обстановка изразявам следното принципно становище:
С данък върху разходите по реда на чл. 204, т. 2 от ЗКПО се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол /наети лица/. В обхвата на тези разходи попадат вноските /премиите/ за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки “Живот” и разходите за ваучери за храна, съгласно б.“а“ и б.”б” от цитираната точка.
За да се приложи благоприятният режим на чл. 208 и чл.209 от ЗКПО на първо място разходите за застраховка “Живот“ и за ваучери за храна трябва да попадат в обхвата на дефиницията за “социални разходи, предоставени в натура“, дадена с § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО.
Според разпоредбата на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, “социални разходи, предоставени в натура“ са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда /КТ/ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Разпоредбата на чл. 208 от ЗКПО определя, че не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, т. 2, буква “а“ в размер до 60 лв. месечно за всяко наето лице, когато данъчно задължените лица (ДЗЛ) нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на извършване на разходите.
Нормата на чл.209, ал.1 от ЗКПО дава възможност на данъчно задължените лица /ДЗЛ/ да не облагат с данък върху разходите, извършените от тях социални разходи по чл.204, т.2, б.“б“ в размер до 60 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато едновременно са изпълнени условията от т.1 до т.3 на същата алинея.Едно от условията, визирани в посочената норма е ДЗЛ да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите.
Обхватът на публичните задължения/вземания е регламентиран с чл.162, ал.2 от ДОПК. Съгласно ал.2, т.1 и т.9 от посочената правна норма публични са държавните и общинските вземания за данъци, включително акцизи, митни сборове, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета, както и лихвите за вземанията по точки от 1 до 8.
Публичните задължения и дължимите лихви, свързани с невнасянето на задълженията подлежат на доброволно и принудително изпълнение.
Вземанията, определени от закона като публични, чийто срок за доброволно изпълнение, съгласно съответния материален данъчен закон е изтекъл, подлежат на принудително изпълнение. Съгласно чл.209, ал.1 от ДОПК принудителното изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на изпълнително основание.
Изпълнителните основания за предприемане на принудително изпълнение на публични вземания са посочени в чл. 209, ал. 2 от ДОПК и това са: ревизионен акт, независимо дали е обжалван; декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски; влязло в сила наказателно постановление и други, изчерпателно изброени в точки от 1 до 8 на посочената алинея.
С оглед горното, публичните вземания, подлежащи на принудително изпълнение са тези, посочени в ДОПК,независимо от обстоятелството, че същите саобезпечени.
Предвид посочените нормативни основания и при условие, че за дружеството са налице подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към дата на извършване на разходите по чл. 204, т.2 б.”а” и б.”б” от ЗКПО, независимо от изпълнението на останалите условия, дружеството не следва да се ползва от предоставената от закона преференция за необлагане с данък върху разходите на социалните разходи по чл.204, т.2, б. „а” и б.„б“ от ЗКПО, предоставени по реда на чл.208 и чл.209, ал.1 от същия закон.
По отношение на третия въпрос следва да имате предвид, че както в част четвърта “Данък върху разходите“ – от чл. 204 до чл. 217 от ЗКПО, така и в другите части на закона не е предвидена забрана за ползване на повече от едно данъчно облекчение. Ограничението при ползване на всяко едно от предимствата, дадени от закона не е в броя им, а е в зависимост от спазването и изпълнението на поставените задължителни изисквания.
‘