5_53-02-289/15.06.2012г.
КСО, на чл.7, ал.7, ал.8;
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
„……България” ООД е пълномощник за администриране на работни заплати на „…… Интернешънъл” ООД.
Дружеството „….. Интернешънъл” ООД няма търговска регистрация и банкови сметки в България. На територията на страната дружеството има единназначен служител.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Допустимо ли е от данъчна гледна точка, когато това е указано и в самия търговски договормежду двете дружества, българското дружество, осъществяващо администриране на работни заплати да открие разплащателна сметка в търговска банка в България, като по нея ще се изплащат единствено заплатитена „…. Интернешънъл” ООД и дължимите осигурителни вноски?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.7 от КСО, работодателите, осигурителите, самоосигуряващите се лица и осигурителните каси внасят по съответната сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите чрез съответните банки, лицензиран пощенски оператор или поделенията им задължителните осигурителни вноски, като ползват единния идентификационен код.
На основание чл.7, ал.8 от кодекса, осигурителите внасят осигурителните вноски за всеки месец поотделно чрез прехвърляне от сметките си по съответната сметка на държавното обществено осигуряване и на допълнителното задължително пенсионно осигуряване при изплащане или начисляване на трудовите възнаграждения, включително за авансови плащания.
Няма пречка дружеството, осъществяващо администриране на работни заплати да извършва плащания към бюджета от името и за сметка на своите клиенти, стига да има необходимите за това пълномощия.
Предвид гореизложеното, за да се извършат валидни плащания на задълженията за осигурителни вноски в платежното нареждане следва да е вписан служебен номер на осигурителя „…. Интернешънъл” ООД , период, за който се отнася плащането и сумата на дължимите вноски.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка /и представени документи/. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.’