КСО, чл.9, aл. 3, т. 2

23-22-957/17.06.2010г.
КСО, чл. 9, ал. 3, т. 2
Фактическа обстановка: внасяне на осигурителни вноски за периодите на уволнение, признато за незаконно от компетентните органи.
І. По отношение на дължимите осигурителни вноски.
Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването им на работа. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
Съгласно чл. 1а от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски /в сила от 1 януари 2010 г./Осигурителните вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1 – 3 от КСО се внасят върху възнаграждението, определено по трудовото правоотношение, за последния календарен месец преди месеца на незаконното уволнение, през който лицето е имало отработени дни. Когато не са отработени всички работни дни през месеца, възнаграждението, върху което се внасят осигурителните вноски, се определя, като възнаграждението се раздели на броя на отработените дни и получената сума се умножи по броя на работните дни за същия месец.
Възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1 – 3 от КСО, не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО /праговете/, а за лицата, за които няма определен минимален месечен осигурителен доход, осигурителните вноски се внасят върху минималната месечна работна заплата за страната за съответния период.
От изложеното в запитването и приложените към него документи няма данни, че дължимите осигурителни вноски са внесени от осигурителя по описания по-горе ред. Преведената сума на ЧСИ представлява присъдено от съда частно вземане на физическото лице към работодателя си и не е относима към задълженията му за осигурителни вноски. Твърденията на длъжностното лице, че дължимите осигурителни вноски са преведени чрез ЧСИ са неверни. Осигурителни вноски се внасят единствено по сметките на НАП и не могат да се превеждат чрез трети лица.
Съгласно описаните по-горе разпоредби за месеците, през които лицето е работило и е имало осигурителен доход по-голям от последното му брутно трудово възнаграждение преди уволнението осигурителни вноски от работодателя, извършил уволнението не се дължат. За месеците, през които лицето е работило и е имало осигурителен доход по-малък от последното трудово възнаграждение осигурителни вноски се дължат върху разликата.
ІІ. По отношение подаването на декларация обр. 1
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения – за всеки календарен месец не по-късно от деня, следващ деня на възникване на последното задължение за внасяне на вноските за този месец, освен при изплащане на аванс, който не е единствено плащане за месеца.
В конкретния случай служителката е възстановена на работа на 24.07.2008 г. Осигурителните вноски за периода на незаконното уволнение са дължими на датата на възстановяването – 24.07.2008 г., декларации обр. 1 за периода на незаконно уволнение, за който са дължими осигурителни вноски е следвало да бъдат подадени най-късно до 31.07.2008 г. Декларацията се подава с код за вид осигурен «18». Декларации обр. 1 не следва да се подават за месеците,през които лицето е работило и е имало осигурителен доход по-голям от последното му брутно трудово възнаграждение преди уволнението.’

Оценете статията

Вашият коментар