КСО, чл.9, aл. 5,КСО, чл.6, aл. 2,КСО, чл.9, aл. 3, т. 5

2_1051/07.07.2011 г.
КСО – чл.6, ал.2,чл.9, ал.3, т.5, ал.5
ОТНОСТНО: Осигурителни вноски върху възнаграждение договорено с колективен
трудов договор
От изложената в писмото Ви фактическа обстановка става ясно, че с колективен трудов договор имате договорено „обезщетение”, което се изплаща при прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.1, 2, 3 и 4 от Кодекса на труда.
Въпросът, който поставяте е: „Какви осигурителни вноски дължите върху така договореното обезщетение?”.
С оглед изложената не пълната фактическа обстановка и предвид неустановения статус на изплащаните суми, наричани от Вас „обезщетения”, то ако те имат характера наобезщетение по смисъла на чл.222, ал.1 от Кодекса на труда, и при така действащата нормативната уредба изразявам следното принципно становище:
Съгласно разпоредбата на чл.222, ал.1, т.1, 2, 3 и 4 от Кодекса на труда (КТ), при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок.
С колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона (чл. 50, ал. 1 от КТ). В него може да се уговорят по-благоприятни от минималните норми, установени в закона. Те стават част от съдържанието на индивидуалното трудово правоотношение между работниците / служителите и работодателя, спрямо които се прилага колективният трудов договор.
Съгласно чл.6, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност. Елементите на възнаграждението и доходите, които образуват месечният осигурителен доход са регламентирани в Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите върху, които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).
Времето, през което лицето е получавало обезщетение изплатено на основание чл.222, ал.1 от КТ се зачита за осигурителен стаж, съгласно чл.9, ал.3, т.5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
За този период се внасят осигурителни вноски върху полученото обезщетение, но върху не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване са в размера за фонд „Пенсии” за трета категория труд. Ако лицето е родено след 31.12.1959г. на основание чл.9, ал.5 от КСО се дължат осигурителни вноски и за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Върху обезщетенията изплащани на основание чл.222 ал.1 от КТ здравноосигурителни вноски за сметка на работодателя не се дължат, тъй като трудовите правоотношения с лицето, на което се изплаща паричното обезщетение са прекратени. За това време, ако не подлежи на здравно осигуряване на друго основание, освободеното от работа лице следва да внася здравноосигурителни вноски по реда, определен в чл.40, ал.5 от Закона за здравното осигуряване.

Оценете статията

Вашият коментар