осигуряване на изпълнители по договори за управление и контрол

2_105/ 02.02.2009г.
КСО-чл.4, ал.1, т.7
ОТНОСНО: осигуряване на изпълнители по договори за управление и контрол
Съгласноизложената в писмото Ви фактическа обстановкадружеството Ви се управлява и представлява от двама управители заедно. Те работят също така и на трудови договори в дружеството на длъжности несвързани с управленски функции. Съгласно КСО осигурявате лицата едновременно по трудови правоотношения /чл.4, ал.1, т.1 от КСО/ и по договори за управление и контрол /чл.4, ал.1, т.7 от КСО/. Във връзка с изложеното поставяте следните въпроси:
1.Правата на ползване на платен и неплатен отпуск – полагат ли се полагаеми отпуски за лицата по договорите за управление и контрол; как биха могли да ги ползват при положение, че са задължени да управляват заедно; следва ли ползването на полагаем отпуск да бъде по едно и също време от двете лица; необходимо ли е начисляване на компенсируеми отпуски за неизползван платен отпуск за лица, които работят по договори за управлние;
2. Възможност за работа на непълен ден – как следва да се осигуряват лицата ако възнаграждението им по договорите за управление и контрол е обвързано с постигане на конкретни резултати и то не за всяка конкретна година а за период от 5 години, например; какви възможности предлага нормативната уредба за лицата работещи по договори за управление и контрол да работят на непълен работен ден.
При така изложената фактическа обстановка, компетентността на НАП и действащата нормативна уредба свързана с общественото осигуряване, изразявам следното принципно становище по поставените въпроси:
По първия въпрос
Статута, устройството и дейността на Националната агенция за приходите, както и правомощията на нейните органи са уредени в Закона за националната агенция за приходите /ЗНАП/. Съгласно чл.2, ал.1 от ЗНАП, Националната агенция за приходите /НАП/ е специализиран орган към министъра на финансите за установяване, обезпечаване и събиране на публичните вземания.
НАП не е компетентна да дава становища по въпроси свързани с правата за ползване на отпуски, включително и от лица работещи по договори за управление и контрол. По тези въпроси, свързани с трудовите правоотношения, компетентния орган еМинистерството на труда и социалната политика, респективно Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда“.
По втория въпрос:
В чл. 141, ал. 7 от Търговския закон е посочено, че отношенията между дружеството с ограничена отговорност и неговият управител се уреждат с договор за възлагане на управлението.
Договорът за управление няма изрична уредба извън регламента в Търговския закон, следователно за този вид договори се прилагат общите разпоредби на гражданското право, в частност на Закона за задълженията и договорите. Договорът за управление е вид граждански договор, с който се предава управлението на едно предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а управителят се задължава срещу определено възнаграждение да постигне конкретни стопански резултати в рамките на договорения срок.
Изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества се осигуряват задължително за всички осигурени социални рискове по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Доходът, върху който се дължатосигурителни вноски за държавното обществено осигуряване за тези лица, се определя съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 3 кодекса. Осигурителният доход е полученото, или начисленото, но неизплатено възнаграждение по договора, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии (групата на ръководните длъжности по НКПД) съгласно Приложение № 1 към чл. 8, т. 1 от ЗБДОО и по-голям от максималния осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната календарна година.
Здравното осигуряване на изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване – на база дохода, върху който се внасят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване. Лицата, родени след 31.12.1959 г. се осигуряват задължително за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. Осигурителните вноски се внасят върху доходите, за които се дължат вноски за държавното обществено осигуряване.
Продължителността на работното време е част от съдържанието на трудовия договор и се определя съобразно разпоредбите на Кодекса на труда (КТ). Уговарянето на непъленработен ден е правна възможност, предвидена в чл. 138, ал. 1 от КТ. Правата и задълженията на страните по договорите за управление и контрол се уреждат съгласно изискванията на Търговския закон и Закона за задълженията и договорите. Затова осигуряването на изпълнител по договор за управление и контрол, не може да се определя пропорционално на отработеното време посредством клауза за непълно работно време, което би било допустимо при трудовия договор на основание чл.138 от Кодекса на труда.
Когато изпълнителят по договор за управление и контролима сключен и трудов договорс дружеството с предмет извън функциитепо управление и контрол, същият подлежи на осигуряване едновременно и на двете основания-като работник или служител по реда на чл.4, ал.1, т.1 от КСОи като изпълнител по договор за управление и контрол по чл.4, ал.1, т.7 от КСО.
Следва да имате предвид, че за лицата, получаващи доходи от дейности на различни основания по чл.4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, при спазване на поредността, регламентирана в чл.6, ал.10 от КСО
Относно възможността в договора за управление и контрол да се предвиди и получаване на така наречените „тантиеми”. Последните се дефинират като възнаграждение извън размерите на месечното възнаграждение, което съответния изпълнител има правода получи при изпълнение на специфични показатели от годишните бизнес задачи. По правната си природа, това савъзнаграждения на управителя на дружеството, уговорени както и месечното възнаграждение в договора за управление, независимо от това, че се изплащат след реализиран финансов резултат. С оглед на това осигурителя следва да внесе дължимите осигурителни вноски върху тези допълнителни възнаграждения при спазване разпоредбите на чл.6, ал.3 от КСО, независимо от това как е договорено да се получават – обвързани с постигане на резултати за следващите 5 години или конкретно за всяка отделна година.

Оценете статията

Вашият коментар