5_53-04-5/19.01.2016 г.
КСО, чл. 9, ал. 1, т. 1, чл. 9а, ал.1, т.2;
НЕВДПО, чл. 1, ал.2, чл. 1, ал.1;
В запитването е изложенаследнатафактическа обстановка:
Лице работи по трудов договор на непълно работна време, съгласно чл. 138 от Кодекса на труда (КТ). Едновременно с това е и докторант редовна форма на обучение.
Във връзка с описаната фактическа обстановкае поставен следниявъпрос:
Имали основание да внасят осигурителни вноски за негова сметка с цел даувеличи осигурителнияси доход за периода на докторантурата?
Предвид изложената фактическата обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следнотостановище:
Съгласно текста на чл. 4, ал. 1, т. 1, изречение 1-во от КСО, работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на морските лица са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
На основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за елементите на възнагражденията и доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ), осигурителните вноски за работниците и служителите се изчисляват и внасят върху получените, начислените и неизплатени или неначислени възнаграждения и други доходи от трудова дейност.
Осигурителните вноски за лицата, работещи по трудови правоотношения, се внасят върху получените, начислените и неизплатени трудови възнаграждения или неначисленитевъзнаграждения, включително възнагражденията за отпускитепо чл. 155 – 157, 159, 161, 162, 166, 168 – 170 и 319 от КТ, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО), който за 2016 г. е в размер на 2600,00 лв. (аргумент чл.1, ал. 2 от НЕВДПОВ).
Съгласно текста на чл. 1, ал. 4 от НЕВДПОВ, минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, когато съгласно условията на трудовия договор или чл. 138, ал. 2 от КТ лицето е работило при непълно работно време, се определя пропорционално на отработените часове и часовете, съответстващи на дните по чл. 40, ал. 5 от КСО. В тези случаи минималният месечен осигурителен доход се определя, като минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя (праг) се раздели на броя на законоустановените работни часове за месеца и получената сума се умножи по броя на отработените часове за месеца и часовете, съответстващи на дните по чл. 40, ал. 5 от КСО. По този ред се определя и минималният месечен осигурителен доход, когато лицето се е намирало в отпуски извън посочените в чл. 1, ал. 2от НЕВДПОВ или не е отработило всички работни дни през месеца.
В действащата към момента нормативна уредба, регламентираща внасянето на осигурителни вноски не е предвиден ред, по който лицата, работещи по трудови правоотношения да внасят вноски по свое желание с оглед осигуряването им върху по-висок осигурителен доход.
С разпоредбата на чл. 9а, ал. 6 от КСО, законодателят е дал възможност за времето на докторантурата, определено в нормативен акт за лицата, придобили образователна и научна степен “доктор“ да внасят осигурителни вноски с оглед придобиване на осигурителен стаж. Вноските са изцяло за сметка на лицата и се внасят върху минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО в размера, определен за фонд “Пенсии“ за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., към датата на внасянето им.
С разпоредбата на чл. 9а, ал. 1, т. 2 от КСО е поставено условие, че по този ред се зачита осигурителен стаж единствено в случаите, в които същият не е зачетен на друго основание по кодекса.
За осигурителен стаж се зачита времето, през което работниците и служителите са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния праг за съответната професия. Когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време (основаниечл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО).
Предвид гореизложеното, лицето не попада в хипотезата на чл.9а, ал. 6 от КСО, поради което няма основание да внася вноски за периода на докторантура.’