КТ, чл.129,КСО, чл.4а,КСО, чл.10,КСО, чл.4,КСО, чл.6, aл. 2

Изх. № 94-Н-127
Дата: 25.04.2014 год.
КТ, чл. 129;
КСО, чл. 4;
КСО, чл. 4а;
КСО, чл. 6, ал. 2;
КСО, чл. 10.
В получено по електронната поща внаписмо с вх. № 94-Н-127/25.03.2014 г. излагате следната фактическа обстановка:
Лице има сключен трудов договор по чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/, като сработодателят, на основание чл. 138 от КТ, е договорена работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време) с продължителност – 2 часа.
Във връзка с изложените факти е поставен следния въпрос: Съгласно коя разпоредба от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ следва да се осигурява лицето в месеците, в които е наето на работа при един работодател за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец?
С оглед относимите нормативни разпоредби и изложената фактическа обстановка изразяваме следното принципно становище:
На основание чл. 129 от КТ работодателят е длъжен да осигури работника или служителя при условия и по ред, установени в Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Съгласно чл. 10 от КСО основна предпоставка за възникване на осигуряване еупражняването на трудова дейност. Според същата разпоредба от кодекса осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В чл. 4 и 4а от КСО изчерпателно се определят лицата, които задължително подлежат на държавно обществено осигуряване и социалните рисковете, за които са осигурени тези лица.
На основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. За същите социални рискове на основание чл. 4, ал. 1 т. 6 от КСО подлежат на задължително осигуряване и лицата, полагащи допълнителен труд по трудов договор, сключен с друг работодател.
С разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от КСО законодателят е определил, че когато лицето е наето на работа при един работодател за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец или при повече работодатели – при всеки от тях за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, задължително подлежи на държавно обществено осигуряване за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест.
Видно от цитираните разпоредби на кодекса (чл. 4, ал. 1, т. 1 и 6 и ал. 2 от КСО) по отношение на работещите по трудови правоотношения, обхвата на осигуряване не зависи пряко от основанието по КТ, на което е възникнало трудовото правоотношение. Това е така, защото с посочените разпоредби от КСО законодателят не прави връзка (не препраща) към съответна разпоредба от КТ. Във връзка с държавното обществено осигуряване на основание работа по трудово правоотношение, определящо за обхвата на осигуряването е условието продължителност на работното време, договорено с трудовия договор.
С оглед на изложеното в посочената хипотеза, за месеците, в които лицето, в съответствие с договореното работно време, е наето на работа при един работодател за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, приложима е разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от КСО, т.е. подлежи на осигуряване за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест. В този случай не се дължат осигурителни вноски за безработица, общо заболяване и майчинство.
На основание чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Осигурителни вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените брутни месечни възнаграждения, или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за основните икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година /чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от КСО/.
Минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност за лицата, които не са отработили всичките дни през месеца се определя пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО /чл. 1, ал. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски/.
ЗАМЕСТНИК-ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
:
/СТОЯН МАРКОВ/

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest

прилагането на ЗДДС при получено авансово плащане преди регистрацията по ЗДДС. От изложеното в запитването и приложените към него документи е видно, че преди датата на регистрацията е получено авансо

Изх.№ 5_20-00-1541/ 12.11.2009г.ЗДДС, чл.25, ал.7ЗДДС, чл.67, ал.2ППЗДДС, чл.53, ал.2В запитването сапоставени въпроси относно прилагането на ЗДДС при получено авансово плащане преди регистрацията по ЗДДС.От изложеното

1_ИТ-00-47/02.07.2018 г.

1_ИТ-00-47/02.07.2018 г.ЗДДС, 26, ал.2, ал.3 и ал.5 ЗДДС, чл. 27, ал. 3, т. 1 ЗДДС, чл. 45, ал. 5§1, т.16 от ДР на ЗДДСППЗДДС, чл.

Данъчно третиране на продажба на художествени произведения при доставка чрез посредничество, във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).

Изх. № 53-00-58/04.09.2019 г. ЗДДС – чл. 127, ал. 1, ал. 2; ЗКПО – чл. 16, ал. 2, т. 2; ЗАПСП – чл. 19. ОТНОСНО:

определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга е регламентирано в разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС (Изм. – ДВ, бр.95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.), съгласно която мястото на изпъ

53-02-20/26.02.2010 г.ЗДДС, чл.21, ал.1 и 2Предвид изложената фактическа обстановка и относимата към зададените въпроси нормативна уредба Ви уведомявам следното:Общият принцип относно определяне на мястото на

casibom