попълване на Таблица 1 и Таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход за 2016 г.

Изх. № 94-Н-110
Дата:30.03.2017 год.
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 1;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 4;
КСО, чл. 5, ал. 2;
КСО, чл. 6, ал. 2;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 3, буква „а“;
ЗЗО, чл. 40, ал. 5;
ЗДДФЛ, чл. 30;
ЗБДОО, чл. 9, ал. 1, т. 2.
ОТНОСНО: попълване на Таблица 1 и Таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход за 2016 г.
В запитване, постъпило в ЦУ на НАП и заведено с вх. № 94-Н-110 от23.02.2017 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Физическо лице за единадесет месеца през 2016 г. е осигурено на основаниечл. 40, ал. 5 от Закона за здравно осигуряване (ЗЗО), а за един месец е осигурено като самоосигуряващо се лице за фонд „Пенсии“, допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) и здравно осигуряване (по БУЛСТАТ). Има следните доходи през 2016 г.:
-доходи от авторски възнаграждения;
-доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения.
Поставени са следните въпроси:
1. Как следва да се отразят доходите в колона 5 на Таблица 1 и 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход:
– В Таблица 1 трябва ли да се прави изравняване на осигурителния доход за месеца, в който лицето се е осигурявало като самоосигуряващо се лице, при положение, че в същия месец няма доходи по извънтрудови правоотношения?
– В Таблица 2 доходите от извънтрудови правоотношения как трябва да се разнесат в колона 5 – за всички месеци на осигуряване, включително и този като самоосигуряващо се по БУЛСТАТ или за месеците, в които е имало граждански договори?
2. При изчисляване на данъчната основа в Приложение № 3 на декларацията по чл. 50 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) следва ли да се приспадат осигурителните вноски, които лицето е направило за месеца, в който се е осигурявало по БУЛСТАТ и задължителните здравноосигурителни вноски на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО за всички месеци, през които е било осигурено на това основание?
3. На каква база да се определи минималният месечен размер на осигурителния доход като самоосигуряващо се лице за 2017 г., при положение че облагаемият доход на лицето през 2015 г. е от авторски възнаграждения, които не представляват осигурителен доход?
Предвид така изложената фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 5, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Това са: лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества; регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.
На основание чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Тези лица се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО). Те определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО. Окончателният размер на месечния осигурителен доход, върху който се дължат задължителни осигурителни вноски, се определя въз основа на данните, декларирани в Таблица 1 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход към данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
В случаите когато лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, се прилага разпоредбата на чл. 11 от НООСЛБГРЧМЛ. Съгласно тази разпоредба за самоосигуряващите се лица при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Те внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО, независимо от дейността, за която са регистрирани. На основание изложеното и в съответствие с фактическата обстановка в конкретния случай, тъй като възнагражденията за работа без трудово правоотношение не са получени в качеството Ви на самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, върху тези доходи не се дължат осигурителни вноски по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО и те не следва да бъдат отразени в Таблица 1 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход към данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО. Доходите, сроковете и начинът за внасянето на здравноосигурителни вноски са определени в чл. 40 от същия закон.
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗЗО за лицата, които работят без трудово правоотношение и не подлежат на осигуряване на друго основание по закона, здравноосигурителни вноски се внасят, ако полученото възнаграждение (от един или повече възложители) за календарния месец е равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, след приспадане на нормативно признатите разходи по ЗДДФЛ. Когато работещите без трудово правоотношение, които не се осигуряват на друго основание по ЗЗО, получават възнаграждение (от един или повече възложители) за календарния месец по-ниско от минималната работна заплата след намаляването му с разходите за дейността, те се осигуряват сами по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Тези лица са самоосигуряващи се лица по смисъла на ЗЗО. Възложителите на работата в тези случаи не удържат и не внасят здравноосигурителни вноски за изплатените от тях възнаграждения.
Въз основа на изложената в запитването Ви фактическа обстановка може да се направи изводът, че за Вас е приложима хипотезата, в която полученото възнаграждение (от един или повече възложители) за календарния месец е по-ниско от минималната работна заплата след намаляването му с разходите за дейността, поради което за тези периоди сте провеждала задължителното си здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Становището, което изразявам в настоящия отговор, е по отношение на тази хипотеза.
На основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО лицата, които нямат доходи, върху които се дължат здравноосигурителни вноски на друго основание, и не подлежат на осигуряване от държавния бюджет, дължат здравноосигурителни вноски. Вноските са за тяхна сметка и се внасят до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят, върху месечен осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. В случай че тези лица през годината са получили доходи, подлежащи на данъчно облагане, те извършват годишно изравняване на осигурителния доход, съгласно данните от данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване.
Лицата по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, които през годината са получили доходи, подлежащи на данъчно облагане, са включени в кръга на лицата, които извършват годишно изравняване на осигурителния доход. Окончателният размер на месечния осигурителен доход, върху който се дължат задължителни здравноосигурителни вноски, се определя въз основа на данните, декларирани в Таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход към данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Самоосигуряващите се лица по ЗЗО са по-широк кръг от този по КСО. В § 1 т. 18 от Допълнителните разпоредби на ЗЗО е дадена дефиниция на „самоосигуряващо се лице“ по смисъла на същия закон. Това е физическо лице, което плаща изцяло здравноосигурителна вноска или премия за себе си.
Видно от цитираната разпоредба в кръга на самоосигуряващите се по ЗЗО лица влизат:
– лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО – самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО;
– лицата в неплатен отпуск по тяхно желание (например в случаите по чл. 160, ал. 1, чл. 170, ал. 2, чл. 171 от Кодекса на труда), които не подлежат на осигуряване на друго основание по ЗЗО;
– морските лица;
– лица по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО – които не подлежат на осигуряване на друго основание по закона и други.
На основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО определят окончателен размер на месечния осигурителен доход за здравно осигуряване по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО. Лицата по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, които са самоосигуряващи се по смисъла на ЗЗО, работещи или работили без трудово правоотношение с възнаграждение за календарния месец по-ниско от минималната работна заплата след намаляването му с разходите за дейността по ЗДДФЛ, имат задължение да „извършват годишно изравняване на осигурителния доход, съгласно данните от данъчната декларация“ за съответната година. Основанието за здравно осигуряване на тези лица не възниква въз основа на извършвана от тях трудова дейност, поради което не може да бъде обвързано и отнасяно към периоди на извършване на такава дейност.
От изложеното в запитването е видно, че през единадесет месеца на 2016 г. Вие сте подлежала на задължително здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, като през същия период сте получила доходи за работа без трудово правоотношение, подлежащи на данъчно облагане. За този период следва да определяте окончателен размер на месечния осигурителен доход съгласно данните от данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2016 г.
В разпоредбата на чл. 40, ал. 5 няма изрична препратка (аналогична на препратката в чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО) към реда по чл. 6, ал. 9 от КСО. Редът за определяне на окончателния размер на месечния осигурителен доход, регламентиран в чл. 6, ал. 9 от КСО, се отнася само за самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО. На основание изложеното в конкретния случай Таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход се попълва, като на ред 13 на колона 5 от таблицата се вписва облагаемият доход, получен от възнаграждения за работа без трудово правоотношение, деклариран в Приложение № 3 „Доходи от друга стопанска дейност”, част I, ред 6, деклариран с код 307 в колона 8 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2016 г. В случай че през годината са получени и доходи от възнаграждения срещу отстъпено право на използване на произведения, на ред 13 на колона 5 се вписва и облагаемият доход, получен от тези възнаграждения, деклариран Приложение № 3, част I, ред 6, деклариран с код 304 в колона 6 на данъчната декларация. Сумата в ред 13 се разделя на броя на месеците, през които сте подлежала на задължително здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО (в конкретния случай на 11 месеца) и полученото се попълва в тези месеци.
По втори въпрос:
На основание чл. 30 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа се определя като облагаемият доход по чл. 29, придобит през данъчната година, се намалява със:
1. вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се – с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на КСО и ЗЗО;
2. внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице;
3. вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, когато облагаемият доход по чл. 29 се включва при годишното изравняване на осигурителния доход.
Следователно при формирането на годишната данъчна основа за доходите почл. 29 от ЗДДФЛ могат да се приспаднат както вноските, които самоосигуряващото се лице по смисъла на КСО е било задължено да прави за данъчната година за своя сметка, така и вноските по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, когато облагаемият доход се включва при годишното изравняване на осигурителния доход в Таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход.
По трети въпрос:
В чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗБДОО за 2017 г. са определени диференцирани минимални месечни размери на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица съобразно облагаемия им доход за 2015 г. от упражняванена съответната трудова дейност като самоосигуряващи се лица:
а) до 5400 лв. – 460 лв.;
б) от 5400,01 лв. до 6500 лв. – 500 лв.;
в) от 6500,01 лв. до 7500 лв. – 550 лв.;
г) над 7500 лв. – 600 лв.;
Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени, и други доходи от трудова дейност. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й (чл. 10 от КСО).
В този смисъл възнаграждения, получени срещу отстъпено право на използване на произведения, обекти на правна закрила по Закона за авторското право и сродните му права, не представляват доход от трудова дейност и върху тях не се дължат задължителни осигурителни вноски. Поради това те не следва да участват при определяне на минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица по чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗБДОО за 2017 г.
На основание изложеното в случай че през 2015 г. сте упражнявала трудова дейност като самоосигуряващо се лице и през същата година нямате други облагаеми доходи, освен доходи от възнаграждения, получени срещу отстъпено право на използване на произведения, минималният месечен размер на осигурителния Ви доход за 2017 г. съобразно облагаемия Ви доход за 2015 г. от упражняване на съответната трудова дейност като самоосигуряващо се лице, се определя в размер на 460 лв. На основание чл. 9, ал. 2 от ЗБДОО за 2017 г., в случай че през 2015 г. не сте упражнявала трудова дейност като самоосигуряващо се лице или сте започнала дейност през 2016 и 2017 г., минималният месечен размер на осигурителния Ви доход за 2017 г. също се определя в размер на 460 лв.
ЗАМ.
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

ЗДДС, чл.74

2_367/18.02.2010 г.ЗДДС,чл.74 Посочвате, че през …………. 2009 г. сте придобили чрез покупко-продажба недвижим имот, който да бъде предоставян под наем /възмездно/ на трети лица. В

запитване по ЗДДС и ЗКПО

ОТНОСНО: запитване по ЗДДС и ЗКПОВ Дирекция ”ОУИ” –……..постъпи писмено запитване с вх. № …../ 22.08.2011г.от Професионална гимназия по ветеринарна медицина……. Изложена е следната фактическа

Прилагане на чл. 48, ал. 1, т. 4 ЗМДТ в случаите на безвъзмездно учредяване на право на ползване върху имоти – държавна и общинска собственост на ЮЛ с нестопанска цел

Изх. № 07-00-19Дата:29.08.2012 год. ЗМДТ, чл. 48, ал. 1, т. 1 Относно: Прилагане на чл. 48, ал. 1, т. 4 ЗМДТ в случаите на безвъзмездно

Отчитане на продажби на талони от националната лотария в търговските обекти съгласно Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални ус

3_1044/30.04.2015 г.ЗДДС, чл.118, ал.1ЗДДС, чл. 118, ал. 4Наредба № Н-18/2006 г., чл. 3, ал. 1Наредба № Н-18/2006 г., чл. 4, т. 3Наредба № Н-18/2006 г.,