КТ, чл.222, aл. 3,ЗДДФЛ, чл.24, aл. 2, т. 8,НЕВД, чл.1, aл. 7, т. 7

5_20-00-637/29.05.2008
Наредба за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, чл.1, ал.7, т.7
КТ, чл.222, ал.3
ЗДДФЛ, 24, ал.2, т.8
Фактическа обстановка: на служител е изплатено обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер, превишаващо 10-кратния размер на брутно трудово възнаграждение за месеца
Въпрос: дължат ли се осигурителни вноски и данък върху доходите на физическите лица върху разликата над 10-кратния размер на брутно трудово възнаграждение
На основание чл.222, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.
Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено, съгласно разпоредбата на чл.228, ал.1 от КТ.
Съгласно чл.228, ал.2 от КТ, размерът на обезщетението по чл. 222 се прилага, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери.
Когато са уговорени по-големи размери на обезщетенията по чл. 222 от КТ, характерът на обезщетението не се променя. То следва правния режим на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ независимо от по-високия му размер.
В чл.1, ал.7, т.7 от Наредба за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, изрично е упоменато, че не се дължат осигурителни вноски, 222, ал. 3, от КТ.
На основание на гореизложеното, върху изплатените обезщетения по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда осигурителни вноски не се дължат, независимо от източника на изплащане на обезщетенията и техния размер.
Съгласно чл. 24, ал.2, т.8 от ЗДДФЛ,обезщетението по чл.222, ал.3 не подлежи на облагане.

Оценете статията

Вашият коментар