лице – платец на данък върху добавената стойност при извършване на облагаеми доставки на услуги, свързани с недвижим имот

3_2668/04.06.2009 г.
ЗДДС, чл. 21, ал. 2, т. 1;
ЗДДС, чл. 68 – 72;
ЗДДС, чл. 82, ал. 1 и ал. 2, т. 2;
ЗДДС, чл. 95;
ЗДДС, чл. 96;
ЗДДС, чл. 133
Относно: лице – платец на данък върху добавената стойност при извършване на облагаеми доставки на услуги, свързани с недвижим имот
Според изложеното в запитването, “Б” ООД е регистрирано по ЗДДС лице и от началото на 2009 г. има търговски отношения с фирма – доставчик на услуга, свързана с недвижими имоти, находящи се на територията на Р България. Фирмата – доставчикна тези услуги е чуждестранно юридическо лице, регистрирано в държава, която не е член на Европейския съюз и няма идентификационен номер по ДДС, тъй като не е регистрирана в другата държава за целите на ДДС. За оказаните услуги, свързани с продажбите на недвижими имоти, находящи се в Р България, фирмата – доставчик издава фактура без включено ДДС. Дружеството като получател на услугата ще издаде протокол по чл. 117 от ЗДДС, който ще включи в дневника за продажби.
Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:
1. Следва ли издаденият протокол по чл. 117 от закона да бъде отразен в дневника за покупки на дружеството за съответния данъчен период?
2. Има ли възможност през 2009 г. чуждестранното юридическо лице да се регистрира по ЗДДС в България, платец на данъка да е то и какъв е редът за това?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ бр. 23 от 27 март 2009 г.) и Правилник за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15 септември 2006г., посл. изм. ДВ, бр. 4 от 16 януари 2009 г.) изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 21, ал. 2, т. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при:
а)експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот;
б) услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други.
Предвид гореизложеното, в случаите, при които недвижимият имот, във връзка с който е извършена съответната услуга, се намира в Република България, мястото на изпълнение е на територията на страната и приложимият закон е ЗДДС.
Съгласно правилото на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, когато доставчикът на услугата, свързана с недвижим имот, находящ се на територията на страната, е данъчно задължено лице, установено на територията на страната:
-същият е лице – платец на данъка, ако е регистрирано по закона лице;
-в случай, че не е регистрирано по ЗДДС лице, формира облагаем оборот за задължителна регистрация по чл. 96 от закона.
По силата на чл. 82, ал. 2, т. 2 от ЗДДС в редакцията след изменението, обнародвано в ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., когато доставчикът не е регистрирано по закона лице и не е установен на територията на страната, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставки на услуги, посочени в чл. 21, ал. 2, т. 1 от закона – услуги, свързани с недвижим имот, находящ се на територията на страната, когато получателят е данъчно задължено лице. Когато получателят по доставката е регистрирано по ЗДДС лице, начисляването на данъка се извършва по реда на чл. 86 от ЗДДС чрез издаване на протокол по чл. 117 от закона. Данните от протокола трябва да се отразят в дневника за продажбите за данъчния период, през който е издаден.
Що се отнася до правото на приспадане на данъчен кредит за получените от дружеството доставки на услуги са приложими разпоредбите на Глава седма “Данъчен кредит“ от ЗДДС. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, когато стоките или услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне изискуемия от него данък като платец по глава осма.
Правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем при лицето платец на данъка (чл. 68, ал. 2 от ЗДДС). Условията за правото на приспадане на данъчен кредит се съдържат в чл. 69 от ЗДДС във връзка с предназначението на стоките и услугите; в чл. 71 от ЗДДС относно наличието на документи; в чл. 72 от ЗДДС във връзка със сроковете за упражняване на правото на данъчен кредит. Разпоредбата на чл. 70 от ЗДДС указва случаите, при които не може да се ползва данъчен кредит.
Следователно, при изпълнение на условията по чл. 69 от ЗДДС и ако не са налице ограниченията по чл. 70 от закона, за начисления данък ще е налице право на приспадане на данъчен кредит, което се упражнява през данъчния период, през който е възникнало или в един от следващите три данъчни периода чрез посочване на протокола в дневника за покупките.
Във връзка с поставения втори въпрос от запитването, предвид осъществяването на облагаеми доставки на територията на страната от чуждестранното лице следва да бъдат съобразени и условията за регистрация на лицето по ЗДДС. В този смисъл е необходимо да се има предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДДС регистрацията е задължителна – при наличие на предвидените в закона предпоставки и по избор на данъчно задълженото лице. По силата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Доставките, за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС, не се включват в облагаемия оборот за задължителна регистрация по силата на чл. 96,ал. 3 от закона.
По силата на чл. 95 от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което:
-е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12 (чл. 95, ал. 1),или
– не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12, различни от тези, по които данъкът е изискуем от получателя (чл. 95, ал. 2).
В§ 1, т. 10 и 11 от ДР на ЗДДС са дадени легални дефиниции на понятията „лице, установено на територията на страната” и „постоянен обект”.
По смисъла на § 1, т. 11, “Лице, установено на територията на страната“ е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната.
“Постоянен обект“, съгласно § 1, т. 10 е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
Предвид изложеното, ако чуждестранното лице е със седалище и адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект по смисъла на § 1, т. 10 и извършва облагаеми доставки на услуги, свързани с недвижим имот, находящ се на територията на страната, то същите формират за лицето облагаем оборот за задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС.
При положение, че чуждестранното лице не е установено на територията на страната и доставките, които извършва са облагаеми по реда на чл. 82, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, то същите не формират оборот за задължителна регистрация по закона.
Регистрацията на чуждестранно лице се извършва по реда на чл. 133 от ЗДДС.
Уведомяваме, че относно определянето на лице – платец на данък върху добавената стойност при извършване на облагаеми доставки на услуги, свързани с недвижим имот, е изразено становище от Изпълнителния директор на НАП с писмо Изх. № 91-00-26 от 13.01.2009 г., публикувано в сайта на НАП – www.nap.bg.

Оценете статията

Вашият коментар