Изх.№53-00-482
31.08.2011г.
чл. 113 от ЗДДС
чл.79а ППЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е дилър и оторизиран сервизза ремонт на автомобили марка БМВ и Мини и извършва продажби в България на нови и употребявани автомобили. Автомобилите закупуватев България от „БМВ …..” ЕООДместно данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС.
Всички нови автомобили имат гаранция от производителя за срок от 2 години, считано от датата на първа регистрация, която Вие като оторизирано лице изпълнявате за сметка на производителя. Вложеният труд и резервни части по единична цена и количество описвате в отделен отчет, като сумата им формира един гаранционен иск, който фактурирате на „БМВ ……..” ЕООД.
С цел по-добро взаимодействие между „…. ауто” ЕООД и „БМВ ….” ЕООДсте сключили споразумениеза самофактуриране, отговарящо на изискванията на чл.79а от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС/.
Поставени саследнитевъпроси:
1. Задължителна ли е регистрацията на споразумението в териториалната дирекция на доставчика.
2. Има ли право на данъчен кредит доставчика, за фактури издадени от получателя, преди заверка на споразумението от териториалната дирекция на доставчика.
3.Възможно ли е номерацията на фактурите определена за самофактуриранеда е в серия, която не започва от начална цифра единица.
4.В случай, че серията определена за самофактуриране се изчерпи , необходимо ли е уведомяване на териториалната дирекция за определяне нова такава серия.
5.В случай, че в една фактура са описани повече от един гаранционен иск, необходимо ли е да се посочва всеки един от тях с единична цена без данъки данъчна основана доставката, както и необходимо условие ли е прилагането на отчета към издадената данъчна фактура за упражняване на правото на данъчен кредит.
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата към зададените въпроси нормативна уредба изразяваме следното становище:
По т.1 и т.2 от запитването:
С изменението на чл. 113 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ чрез създаването на нова ал. 11 /в сила от 01.01.2011 г./ се урежда практически приложението на чл. 224 от Директива на Съвета 2006/112/ ЕО. Съгласно тази разпоредба на директивата е допустимо издаването на фактури от получателя по доставката от името и за сметка на доставчика, при определени условия, а именно предварително писмено споразумение и процедура за приемане.
По смисъла на чл. 113, ал. 11 от ЗДДС, фактура или известие към фактура от името и за сметка на доставчика – данъчно задължено лице, може да издава и получателят по доставката, ако има предварително писмено споразумение между двете страни. Условията и редът за приемането на всяка фактура от данъчно задълженото лице, доставящо стоките или услугите, се определят с правилника за прилагане на закона.
Съгласно чл.7За, ал. 1 от ППЗДДС /в сила от 01.02.2011 г./ за да е налице основаниеполучателят на доставката да издаде фактура за нея, между получателя и доставчика трябва да бъде сключено изрично писмено споразумение.
С разпоредбата на ал. 13 от същата правна норма императивно е определеноспоразумението да се представя от доставчика пред компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 7-дневен срок от подписването му. Споразумението може да бъде представено пред компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите на доставчика и от получателя, ако е нотариално заверено или при наличие на нотариално упълномощаване от доставчика.
В случаите на уговорено самофактуриране получателят на доставката издава данъчния документ за нея – фактура или известие към фактура, от името и за сметка на доставчика. Това означава, че получателят е само физически съставител на документа. Задължения по него възникват за доставчика, все едно че той го е издал. В случаите на договорено самофактуриране доставчикът не се освобождава от отговорност по отношение на документирането на доставките и свързаните с това задължения по ЗДДС и правилника за прилагането му (ал. 1 от чл. 79а). Ако получателят не издаде фактура в уговорения в споразумението срок, доставчикът е длъжен да документира, декларира и отчете доставката в установения от закона срок (ал. 2 на чл. 79а). Когато получателят изпълни задължения си, съгласно споразумението за самофактуриране, именно доставчикът ще е този, който ще отрази издадените при условие на самофактуриране данъчни документи в своя дневник за продажбите и в подаваната от него справка-декларация за ДДС. От своя страна получателят ще отрази издадения от него, но от името и за сметката на доставчика документ в дневника за покупките, съответно – в своята справка-декларация за ДДС. Получателят ще може да ползва начисления във фактурата (или дебитното известие) ДДС като данъчен кредит, по общия ред на закона.
Следва да имате предвид,че за всяка издадена фактура доставчикът следва изрично да потвърди на получателя приемането на издадената при условията на самофактуриране фактура или известие към фактура, освен ако в споразумението не е предвидено друго /чл.79а, ал.4 от ППЗДДС/.
По т.3 и т.4от запитването
Съгласно чл.79а, ал.12 от ППЗДДС издадените фактури или известия към фактура при самофактурирането са с номера от диапазон, предоставен от доставчика без да саопределени допълнителни условия относно минимален или максимален брой на предоставените номера, базирани на една или повече серии, както и задължително уведомяване органи на НАП .
Взависимост от отчетните Ви нужди можете да предоставитедиапазон номера от различни серии, без да е необходимо да започват от ххххххххх1.
По т.5от запитването
Съгласно чл.79а, ал.11 от ППЗДДДС издаването на фактура или известие към фактура при самофактурирането се извършва при условията и по реда, предвидени в закона и правилника, като във фактурата или известието към фактура се посочва “самофактуриране“.
Според чл. 113 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице- доставчик е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка като фактурата трябва да съдържа задължителните реквизити, изброени в чл. 114 от ЗДДС.
В чл. 114 от ЗДДС са регламентирани задължителните изисквания към съдържанието на фактурата, а в чл.115, ал.4тези към известията.
В ал. 1, т. 11 като задължителен реквизит е посочено, че фактурата трябва да съдържа единична цена без данъка и данъчната основа на доставката, както и предоставените търговски отстъпки и намаления, ако не са включени в единичната цена; в т. 13 – размерът на данъка, а в т. 14 – сумата за плащане, ако тя се различава от сумата на данъчната основа и на данъка;
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ППЗДДС бланките на фактурите и известията към тях, издавани от регистрирани по закона лица на основание, различно от регистрация по чл. 99,чл. 100, ал. 2 и чл. 152 от закона, трябва да съдържат трайно вписани при отпечатването:
1. пореден номер
2. гриф “оригинал“ на първия екземпляр
3. наименование, идентификационен номер на лицето, което ще ги издава
4. идентификационен номер по ЗДДС по чл. 94, ал. 2 от закона.
Преценката относно законосъобразността на издаваните фактури се прави от органа по приходите в конкретното ревизионно производство.
За повече информация Ви уведомяваме , че е публикувано в Интернет страницата на Националната агенция за приходите указание № 91-00-288 от 26.09.2008 г. на ЦУ на НАП.относно изискванията към данъчните документи – www.nap.bg .
‘