място на изпълнение при доставка на стока

1_ИТ-00-33/21.03.2008
ЗДДС, чл. 17 ЗДДС
Относно: място на изпълнение при доставка на стока
Във връзка с Ваше запитване ….. и предвид липсата на приложени документи, изразяваме следното принципно становище:
В запитването е посочена следната фактическа обстановка: предстои Ви да сключите сделка за покупка на стока с българска фирма, нерегистрирана по ЗДДС, в момента на сключването на която стоките пътуват с кораб от Индия. Докато стоката е на път желаете да извършите сделка за продажба на същата стока с лице, чието седалище е извън Общността. В тази връзка отправяте въпроси.
По първи въпрос: След като сделката се осъществява между две български фирми, но стоката не е в страната, дължи ли се ДДС?
Съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. За определяне мястото на изпълнение при доставка на стока се прилагат правилата на чл.17 от ЗДДС. Видно от последната място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. Ето защо ако мястото на изпълнение е извън територията на страната ни, тогава тази доставка не е облагаема доставка по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС и за нея не се начислява ДДС на основание чл.86, ал.3 от ЗДДС. В издадената фактура във връзка чл.114, ал.1, т.12 от ЗДДС следва да се посочи основанието за неначисляване на ДДС.
По втори въпрос: С какви документи трябва да се докаже, че сделката е сключена, тъй като предмет на покупко-продажбата е на кораба?
Видно от чл.286 от ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. Търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1 от ТЗ независимо от качеството на лицата, които ги извършват. При съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие. За действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон – чл.293 от ТЗ. Когато за сключването на търговската сделка е предвидена определена форма, тя се отнася и за измененията и допълненията на сделката. Ето защо когато сключвате търговска сделка, с оглед действителността й, следва да спазвате предвидената в закона форма. За неуредените с Търговския закон положения относно търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, а при непълнота и в него – търговските обичаи. При различия в търговските обичаи се прилагат обичаите по местоизпълнението – чл.288 от ТЗ.
По трети въпрос: С какви документи трябва да се докаже, че сделките по покупката и продажбата на стоките са реално сключени и не се дължи ДДС?
За доказване реалността на сделките могат да служат договори за покупко-продажба на стоки; писмените изявления на страните по сключването, изпълнението или прекратяването на търговската сделка; разрешения или одобрения от държавен орган, когато за действителността на търговската сделка е необходимо такова; потвърждения от трети лица, ако сделката е сключена при условие да бъде потвърдена от трето лице; документи за стоката; документи за осигурен сервиз; протоколи за преглед на стоката дали същата отговаря на изискванията, документи за плащания, документи за превоз, търговска кореспонденция и др. Относно неначисляването на ДДС – следва да докажете наличието на хипотеза, при която не следва да начислявате данък във връзка с чл.86, ал.3 от ЗДДС.ЗДДС и ППЗДДС не предвиждат определени документи, с които трябва да се снабди доставчикът приизвършване на доставки с място на изпълнение извън територията на страната.
Следва да имате предвид, че при образувано административно производство доказателствата от значение за фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване се събират не само служебно от органа по приходите, но и по инициатива на субекта – чл.37 от ДОПК. Всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ, като органите по приходи са независими при изпълненията на задълженията си и действат само въз основа на закона.
Уведомяваме Ви, че при последваща кореспонденция с НАП, на основание чл.85 от ДОПК сте длъжни да посочвате идентификацията /БУЛСТАТ/ и адреса си за кореспонденция.

Оценете статията

Вашият коментар