Изх. № 53-00-911
28.10. 2013 г.
чл. 22, ал. 3 от ЗДДС във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДДС
чл. 54, ал. 2 отППЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
В рамките на търговската си дейност дружеството извършва комплексни услуги свързани с транспорт, спедиция, поддържане и предоставяне на складови помещения, взаимообвързана логистика, търговия със стоки, търговско посредничество и представителство.
Дружеството предоставя услугите си на данъчно задължено лице установено извън Общността и регистрирано лице за целите на ДДС в България, като комплексната логистична услуга обхваща: приемане на стоките за складиране, подреждане на подходящи за складирането им стелажи, предаване, разтоварване и натоварване на стоки, индивидуално сортиране, опаковане и препакетиране, транспорт свързан с последваща дистрибуция на стоките.
Клиентът няма наети търговски помещения и персонал на територията на страната. Координацията по складиране и транспорт на стоките се осъществява от централата на дружеството извън ЕС.
Пояснено е, че клиентът внася стоките на територията на Европейския съюз (ЕС) в държави членки различни от България, където се обмитяват, след което се транспортират до склад на „Г” ЕООД в България, като декларира вътреобщностно придобиване (ВОП) под българския идентификационен номер.
Стоки обект на приемане и складиране от „Г” ЕООД се продават от собственика им на трети лица установени в България, в ЕС и трети страни.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли да се начислява ДДС за комплексните услуги по складиране на стоките на чуждестранния клиент?
2. Следва ли да се начислява ДДС за транспортни услуги оказвани от „Г” ЕООД на чуждестранния клиент по следните дестинации:
– от склад на „Г” ЕООД на територията на страната до територията на друга държава членка на ЕС;
– от склад на „Г” ЕООД на територията на трета страна;
– от склад на „Г” ЕООД на територията на страната до обект на територията на страната.
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
За режима на данъчното облагане по ЗДДС от значение е вида на предоставянатауслуга, като се изхожда от същността й като цяло.
Общото правило за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга, когато получател по същата е данъчно задължено лице се съдържа в разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и това е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, независимо дали същият е лице от държава членка или извън нея. Изключения от това правило са предвидени в чл. 21, ал. 4 от ЗДДС и чл. 23, ал. 1 от ЗДДС.
В конкретния случай, предвид описаното в запитването може да се направи извода, че съхранението е част от комплексна услуга, която освен складирането, включватоварене, разтоварване, подреждане, препакетиране, укрепване и др., определени с обща цена и дружеството поема риска при съхраняването на стоките, като възложителя няма достъп до стоката в отсъствие на складодържателя. В този случай, следва да се приеме, че намира приложение нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, а не разпоредбата на чл. 21, ал 4, т. 1 от ЗДДС свързана с недвижим имот. В този смисъл е Решение по дело С-155/12 (RR Donnelley) на Съда на Европейския съюз (СЕС) относно мястото на изпълнение на комплексни доставки по складиране на стоки. В тази връзка СЕС, счита че единствено доставките на услуги, които имат достатъчно пряка връзка с даден недвижим имот, следва да се третират като такива свързани с този имот.
Следва да се има предвид, че когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, къдетополучателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект.
Съгласно чл. 11, ал. 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15.03.2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент №282/11), в сила от 01.07.2011 г. притежаването на идентификационенномер по ДДС само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че данъчно задълженото лице има постоянен обект.
Конкретно в случая, ако чуждестранния клиент предостави българскияидентификационен номер, под който да му бъдат предоставени комплексните услуги, за доставчика на услугите „Г” ЕООД ще възникне задължение за начисляване на ДДС в размер на 20%.
По втори въпрос:
По силата на чл. 22, ал. 3 от ЗДДС, когато транспортът на стоки се осъществява в рамките на Европейския съюз или извън него и се предоставя на данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на доставката се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от закона и е на територията на държавата, в която получателят е установил независимата си икономическа дейност.
В конкретния случай според изложеното в запитването за целите на дейността си чуждестранното дружествотополучава услуга по транспорт на стоки, като доставчик е българско данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ЗДДС. Следователно за определяне мястото на изпълнение на посочената услуга е приложима разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. С оглед на това мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната и същата е облагаема по смисъла на чл. 12 от ЗДДС.
На основание чл. 54, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) при доставки на услуги по чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от закона, когато получателят и доставчикът са установени на територията на страната, данъкът е изискуем от доставчикарегистрирано по закона лице, независимо дали получателят е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. В случай, че чуждестранния клиент предостави българскияидентификационен номер, като получател на транспортна услуга, предвид цитираната разпоредба доставчикът българският превозвач ще е задължен да начислиданък.
По отношение на размера на данъчната ставка следва да се съобрази разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗДДС, която предвижда, че облагаема доставка с нулева ставка е превозът на стоки, когато превозът се извършва:
1. от място на територията на страната до територията на трета страна или територия или до територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, или
2. от територията на трета страна или територия или от територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, до място на територията на страната, или
3. между две места на територията на страната, когато е част от превоз по т. 1 и 2.
Документите, с които се удостоверява извършването на услуги по международен транспорт на стоки по чл. 30 от ЗДДС са регламентирани в чл. 23 от ППЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘