ППЗДДС, чл.21, aл. 1,ЗДДС, чл.17, aл. 1,ЗДДС, чл.17, aл. 2,ЗДДС, чл.53,ЗДДС, чл.28

Изх. № 53-00-956
04.10. 2013 г.
чл. 17, ал. 1и ал.2 от ЗДДС
чл. 53 от ЗДДС
чл. 28 от ЗДДС
чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е регистрирано по ЗДДС лице, което продава стоки на данъчно задължено лице, регистрирано по ДДС във Великобритания.
Английското дружество ще изнесе стоките, които купува от „С” ООД от Порт Варна Запад за трета страна.
Дружеството счита, че данъчното третиране на тази доставка следва да се третира като ВОД за „С” ООД към английското дружество и износ осъществен от територията на страната за английското ДЗЛ.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Какво е данъчното третиране на доставката и следва лидружеството да начисли ДДС при продажбата на стоките?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
I. Относно определяне мястото на изпълнение на доставките.
За да се определи данъчното третиране на доставките на стоки следва да се определи мястото на изпълнение на същите с оглед разпоредбите на ЗДДС.
Мястото на изпълнение при доставка на стока е регламентирано в чл. 17 от закона. Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС. В ал. 2 на чл. 17 от закона е указано, че мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Видно от цитираните разпоредби мястото на изпълнение при доставка на стока е в зависимост от това дали стоката, предмет на доставката, се превозва или не. Ако към момента на прехвърляне на собствеността върху стоката или към момента, в който се изпраща или започва превозът й към получателя, същата се намира на територията на страната, то и мястото на изпълнение на тази доставката ще е там, където се намира стоката – на територията на страната.
II. Относно определянето на доставките като вътреобщностни /ВОД/.
Разпоредбата на чл. 53 от ЗДДС определя вътреобщностните доставки като облагаеми доставки с нулева ставка на данъка.
При продажбата на стоки на контрагент от ЕС в случай, че същите се транспортират от или за сметка на лицето в качеството му на регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, е налице режимът на ВОД, регламентиран в чл. 7, ал. 1 от ЗДДС.
Следователно, за да е приложим този режим за дадена доставка на стоки следва да са налице кумулативно следните условия:
?доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице на територията на страната към датата на данъчното събитие. Изключение правят регистрираните лица на основание чл. 97а, чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от ЗДДС.
?получателят е регистрирано лице за целите на ДДС в друга държава членка към датата на данъчното събитие.
?предмет на доставката са стоки по смисъла на чл. 5 от ЗДДС.
?възмездност на доставката – определението на възмездност на доставката следва да се изведе по аргумент на противното на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС.
?транспортиране на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. ВОД е налице, както когато транспортът се осъществява от или за сметка на доставчика, така и когато същият е от или за сметка на получателя.
В конкретния случай, ако за доставката няма да е изпълнено последното изискване (да е налице транспорт на стоките от територията на България до територията на друга държава членка), то същата няма да се третира като вътреобщностна доставка на стоки.
III. Относно определянето на доставки с място на изпълнение извън ЕС.
Доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия е с място на изпълнение територията на България и на основание чл. 12 от ЗДДС е облагаема доставка. За да се приложи нулева ставка на данъка по отношение на тази доставка е необходимо да са изпълнени визираните в чл. 28 от ЗДДС изисквания, а именно:
– доставчикът да прехвърля право на собственост или друга вещно право върху стоката т.е. да е налице доставка по чл. 6 от закона;
– стоката да се превозва от или за сметка на доставчика;
или
– стоката да се превозва от получателя или за негова сметка, когато получателят е лице, което не е установено на територията на страната.
Когато стоките се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна доставчикът следва да удостовери наличието на обстоятелства по чл. 28, т. 1 и т. 2 от закона, с визираните в чл. 21, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) документи:
– митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен, след потвърдено напускане на стоките от изходно митническо учреждение или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;
– фактура за доставката;
– документ за превоза на тези стоки.
В конкретния случай, предвид изложеното в запитването стоката ще се транспортира до трета страна и за да е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗДДС за доставката на стоки, по която доставчик е българското дружество е необходимо превозът на стоките от място на територията на страната до третата страна да е извършен от или за сметка на получателя, ако същият е лице, което не е установено на територията на страната. Ако това условие е изпълнено, както и в случай, че превозът на стоките от място на територията на страната до третата страна се извършва от или за сметка на доставчика, то няма пречка българското дружество да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗДДС за доставката между него и английското дружество при наличие на документите по чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС.
Следва да се има предвид разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която ако доставчикът не се снабди с документите по чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът е станал изискуем, разпоредбите на Глава трета от същия закон не се прилагат. Ако впоследствие доставчикът се снабди с посочените по-горе документи, той коригира резултата от прилагането на тази разпоредба по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.’

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *