Изх. № 24-39-57
Дата: 18.01.2021 год.
ЗДДС, чл. 70, ал. 5;
ЗДДС, чл. 86;
ЗДДС, чл. 96, ал. 1;
ЗДДС, чл. 102, ал. 3;
ЗДДС, чл. 102, ал. 4;
ЗДДС, чл. 102, ал. 5;
ЗДДС, чл. 113, ал. 9;
ЗДДС, чл. 116, ал. 3.
ОТНОСНО: начисляване на данък върху добавената стойност (ДДС) в случаите на чл. 102, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Във Ваше писмо, препратено по компетентност в Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП) и заведено с вх. № 24-39-57/…………… 2020 г., е изложена следната фактическа обстановка:
На „……………………“ ЕООД (дружеството) е извършена проверка за наличие на основание за регистрация по ЗДДС, приключила с връчен на …….2019 г. Акт за регистрация по ЗДДС.
В хода на проверката е установено, че през м. април 2019 г. дружеството е извършило доставка на услуга, документирана с фактура № 0000000ХХХ/16.04.2019 г. на стойност ХХХ 000.00 лв. С цитираната доставка дружеството е формирало оборот за задължителна регистрация на основание чл. 96, ал. 1, изречение второ от ЗДДС, и е следвало да подаде заявление за регистрация в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът, т.е. до 23.04.2019 г. Заявлението за регистрация по ЗДДС е подадено от дружеството на 14.05.2019 г. и същото е регистрирано по закона на …..06.2019 г.
На 16.12.2019 г. до дружеството е изготвена Покана на основание чл. 103 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) за установени несъответствия в подадената справка-декларация за данъчен период 01.06.2019 г. – 30.06.2019 г. Дружеството е поканено да отрази фактура № 0000000ХХХ/16.04.2019 г. в дневника за продажбите за данъчен период 01.06.2019 г. – 30.06.2019 г. и да начисли данък за доставката, документирана с цитираната фактура, в същия данъчен период.
На 30.12.2019 г. дружеството е коригирало фактура № 0000000ХХХ/16.04.2019 г. като е начислило данък върху определената данъчна основа и е подало коригираща справка-декларация за данъчен период 01.06.2019 г. – 30.06.2019 г.
Сочите, че получателят по фактурата е отказал да получи коригираната фактура и да доплати ДДС с мотив за липса на основание за начисляване на данък в условията на несъществуваща регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС към датата на издаване на фактурата – 16.04.2019 г.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Правилно ли дружеството е начислило ДДС във фактура № 0000000ХХХ/16.04.2019 г.?
2. Налице ли е право на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката, документирана с фактура № 0000000ХХХ/16.04.2019 г.?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на описаната фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище по направеното запитване:
Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
По силата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл. 96, ал. 1, изречение второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. За облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък. Задълженията по ал. 3 и 4 на чл. 102 от ЗДДС се определят с ревизионен акт по реда на ДОПК (чл. 102, ал. 5 от ЗДДС).
С разпоредбата на чл. 113, ал. 9 от ЗДДС е регламентирано, че данъчно задължените лица, които не са регистрирани по този закон нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури.
За погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен (чл. 116, ал. 3 от ЗДДС).
По силата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Начисляването на данъка е регламентирано в чл. 86 от ЗДДС.
Съобразявайки цитираните разпоредби, в конкретния случай с доставката от 16.04.2019 г. дружеството формира оборот за задължителна регистрация. По силата на чл. 96, ал. 1, изречение второ от ЗДДС е следвало да подаде заявление за регистрация в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. Законоустановеният срок за подаване на заявление за регистрация не е спазен, в резултат на което данъчните задължения на лицето подлежат на определяне съгласно нормата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, като дружеството дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите. По силата на цитираната норма дружеството дължи данък за облагаемата доставка от 16.04.2019 г., с която надхвърля облагаемия оборот, независимо от липсата на регистрация по ЗДДС към тази дата, като задължението се определя с ревизионен акт по реда на ДОПК.
Независимо че по силата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС за дружеството е налице изискуем данък, доколкото към датата на доставката (16.04.2019 г.), с която се надхвърля облагаемият оборот, не е регистрирано по ЗДДС, липсва основание за издаване на фактура с начислен данък, съгласно чл. 113, ал. 9 от същия закон. В противоречие с разпоредбите на цитираната норма (чл. 113, ал. 9 от ЗДДС) дружеството е коригирало първоначално издадената на 16.04.2019 г. фактура и е издало нова такава с начислен данък.
Издадена фактура с начислен данък от нерегистрирано по ЗДДС към тази дата лице е погрешно съставен документ съгласно чл. 116, ал. 3 от ЗДДС, в резултат на което за неправомерно начисления данък, по силата на чл. 70, ал. 5 от същия закон, за получателя по доставката не е налице право на данъчен кредит.
По правило ДДС се дължи от регистрираните по ЗДДС лица. Нормата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС е специфична норма, доколкото с нея се регламентира изискуемост на данъка по облагаеми доставки от лице, което не е регистрирано по ЗДДС. Цитираната норма урежда дължимостта на данъка по облагаеми доставки от лице, което се е отклонило от начисляването и внасянето му, в резултат на неправомерното си поведение – неподавайки заявление за задължителна регистрация по ЗДДС в срок. С нормата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС се цели обезпечаване на постъплението в бюджета на суми за ДДС, отклонявани от същия, поради неспазване на закона. Неблагоприятната последица за лицето е, че за доставката, с която се надхвърля облагаемият оборот от 50 000 лв., то се третира като краен потребител. Тъй като лицето не е подало своевременно заявление за регистрация, съобразно характера на ДДС като многофазен данък, то не може да прехвърли данъчната тежест на следващия по веригата субект на облагане, поради което не може да се осъществи механизмът и целта на данъка, и трябва да плати от собствените си приходи размера на дължимия ДДС.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/