Надвнесен корпоративен данък към 31.12.2012г.

ОТНОСНО: Определяне на базата за изчисляване на процента, с който следва да се извърши корекция по чл.79 от ЗДДС
Съгласно визираната фактическа обстановка в запитването, представляваното от Вас дружество закупува през 2014 година имот – складова зърнобаза и земя (УПИ) за сумата от 352 000 лева и начислен данък 70 400 лева. Доставчикът е определил сделката като облагаема. Посочвате, че сградите, предмет на покупката са въведени в експлоатация в средата на 80 – те години. В счетоводството на дружеството – купувач същите са заприходени, както следва: в сметка 201 „Земи“ – 17 273 кв.м. – 74 000 лева; и в сметка 203 „Сгради“ – 278 000 лева.
През 2016 година дружеството продава гореспоменатия имот на „…..“ ЕООД за продажната цена от 1 676 735, 41 лева. Представляваното от Вас дружество определя сградите и прилежащия към тях терен като освободена доставка, а продажбата на земята като облагаема. Съответно разпределението в данъчните основи при продажбата е както следва: необлагаема стойност – сгради с прилежащ терен и бетонови площадки между сградите в размер на 1 216 000 лева; и облагаема стойност – вътрешни пътища и незастроена площ – 17 273 кв.м. – 384 000 лева.
Посочвате, че площта на въпросния имот е, както следва:
– сградите са едноетажни с квадратура – 8968 кв.м.;
– бетоновите площадки между сградите – 7900 кв.м.;
– вътрешни пътища и незастроена площ – 17273 кв.м.
Във връзка с описаната фактическа обстановка сте поставили следните въпроси:
1. Съгласно чл.79 от ЗДДС дружеството – продавач на имота, което е ползвало данъчен кредит при придобиването на същия, при настоящата продажба определя част от него като освободена доставка, и останалата част – като облагаема доставка, поради което следва да извърши корекция на ползвания данъчен кредит. Коя е базата за изчисляване на процента при прилагане на чл.79 от ЗДДС – отчетната стойност, площта на сградите и площта на земята или продажната стойност на обектите?
2. Площта на бетоновите площадки между сградите следва ли да се счита за необлагаема сделка по ЗДДС?
3. Колко години трябва да бъдат посочени във формулата по чл.79 от ЗДДС?
Във връзка с изложената фактическата обстановка в запитването и съгласно действащата към настоящия момент нормативна уредба по Закона за данък върху добавената стойност и правилника за неговото прилагане, изразяваме следното принципно становище.
По Първи въпрос:
По смисъла на чл.79, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършването на освободени доставки или за доставки или дейности, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. Корекцията на ползвания данъчен кредит се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяването на този протокол в дневника за продажбите и справката – декларация за този данъчен период.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.6 от материалния закон, за стоките и услугите, които са дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, лицето дължи данък в размер, определен по реда на т.1 от същата правна норма. За да се определи размера на дължимия данък по регламентирания там начин, следва данъчно задълженото лице да определи броя на годините от настъпване на обстоятелствата по чл.79, ал.1 от материалния закон, включително годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичането на 20 – годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително. Също така от съществено значение е да се определи и базата на която ще се изчисли размера на дължимия данък, а именно – размера на ползвания данъчен кредит при придобиването на съответната недвижима вещ.
Тъй като в цитираното по – горе запитване не сте посочили сумата на ползвания данъчен кредит при придобиването на сградите, чиято доставка по настоящем сте решили да освободите от данък на основание чл.45, ал.3 от закона – като сгради, които не са нови по аргумент за противното от определението, дадено в параграф Първи, т. 5 от Допълнителните разпоредби на същия, не бихме могли да изразим становище за това какъв е неговия размер, респективно каква следва да бъде базата на която да изчислите дължимия от Вас данък по повод на корекцията по чл.79, ал.1 от закона.
Следва да имате предвид, че е възможно да се упражни право на избор по отделно за доставката на сгради или части от тях, които не са нови, и прилежащите към тях терени. Т.е. лицето може да избере доставката на сгради или части от тях да е освободена, а доставката на прилежащите терени към тях да бъде облагаема. В тази връзка, Ви обръщаме внимание, че при корекцията на ползвания данъчен кредит по чл.79, ал.6 във връзка с изискването на ал.1 на същата правна норма, е от значение и обстоятелството дали при последващата доставка на сградите сте упражнили правото си на освобождаване от начисляване на данък само за доставката на същите, или и на прилежащия терен към тях.
По Втори въпрос:
Законът за данък върху добавената стойност не въвежда легална дефиниция за понятието „сгради“.
В чл.12 от Закона за устройство на територията е направено разграничение между използваните понятия „сграда“ и „постройка“, но липсва законова дефиниция на тези понятия.
Съгласно Указание Изх. № 91-00-261/ 04.09.2007 година на Изпълнителния директор на НАП, за данъчни цели, за „сгради“ се считат тези здания, чрез които се осъществява основното застрояване на поземлените имоти съобразно тяхното предназначение. Чрез постройките се осъществява допълващото застрояване и същите имат визирания в чл.41 от ЗУТ спомагателен и обслужващ характер, изградени към основна жилищна или стопанска сграда.
В тази връзка обръщаме внимание, че материалния закон третира като освободени доставките на сгради или части от същите, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях.
От друга страна, нормата на чл.45, ал.5, т.2 от закона регламентира, че не е освободена доставката по прехвърлянето на правото на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, както и отдаването й под наем или аренда, когато е налице прехвърлянето на правото на собственост или други вещни права, както и отдаването под наем на оборудване, машини, съоръжения и постройки, неподвижно закрепени към земята или изградени под повърхността й.
Следователно, за посочените в запитването „бетонови площадки“, предвид обстоятелството, че не биха могли да се класифицират като „сгради“ по смисъла на правните норми на ЗУТ, следва да се считат за съоръжения или оборудване, трайно закрепени към земята. Като такива, доставката на същите следва да се счита за облагаема по смисъла на чл.45, ал.5, т.2 от закона.
Общоприетото значение на термините „съоръжение“ или „оборудване“ е синонимно и включва най-общо уреди, машини и инструменти, инсталации, с които се снабдява, обзавежда производствено предприятие, учреждение и др. Определящо в този случай е дадена вещ или съвкупност от вещи да е неподвижно прикрепена към земята, а квалифицирането й като „съоръжение“ или „оборудване“ не е от решаващо значение, тъй като и двете групи се подчиняват на общ данъчен режим.
Във връзка с гореизложеното, считаме, че площта на бетоновите площадки между сградите не би могла да се квалифицира като част от доставка на сграда/и и като такава да се подчинява на данъчния режим на доставката на сгради по смисъла на чл.45, ал.3 от Закона за данък върху добавената стойност. На основание чл.45, ал.5, т.2 във връзка с ал.1 на същата правна норма, прехвърлянето на правото на собственост или други вещни права, както и отдаването под наем на оборудване, машини, съоръжения и постройки, неподвижно закрепени към земята или изградени под повърхността й, се счита за облагаема доставка.
По Трети въпрос:
Начина на изчисляване на дължимия от лицето данък при извършване на корекция посочен в чл.79, ал.6, т.1 във връзка с основанието за корекция по чл.79, ал.1 от материалния закон изисква от данъчно задълженото лице да определи и броя на годините от настъпване на обстоятелствата за корекция, включително годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичането на 20 – годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително.
В конкретния случай на запитването, като година на настъпване на обстоятелствата – продажбата на сградите като освободена доставка сте посочили 2016 година, а годината в която за същите сте упражнили правото си на приспадане на данъчен кредит е 2014 година – когато юридическото лице, което представлявате, е придобило съответния имот, респективно е приспаднало данъчен кредит. В резултат на изчисление, броят на годините, който следва да бъде заложен при изчисляване на дължимия данък по чл.79, ал.6, т.1 от закона възлиза на 18.
Обръщаме внимание, че във връзка с данъчното третиране на доставки, свързани със земя и сгради и вещни права върху тях има издадено Указание на Изпълнителния директор на НАП с Изх. № 91-00-261/ 04.09.2007 година.

Оценете статията

Вашият коментар