Относно: надвнесен от ЕТ данък за 2008 г. и 2009 г.
В Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – ……………. е постъпило запитване с вх. №…./11.06.2012г.
В запитването е посочено, че ЕТ „………….” има надвнесен данъкза 2008 и 2009 г. През 2010 г. ЕТ „…….” е изкупен от „…….” ООД, като „…..” ООД става правоприемник на закупеното предприятие с всички негови права и задължения.
Поставяте следния въпрос:
ЕТ „….” или „…..” ООД следва да подаде заявление за възстановяване на надвнесения данък, респ. да се ползва от него за данъчни цели?
След разглеждане на поставеното запитване и съобразявайки относимата правна уредба, Ви отговаряме следното:
По силата на чл. 56 от ТЗ като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната. С регистрацията на физическо лице като едноличен търговец не възниква нова правна личност, различна от самото физическо лице. Едноличният търговец и физическото лице, което го представлява, не са различни правни субекти, тъй като те са с един и същ статут, но едноличният търговец с оглед естеството на дейността си и регистрацията по ТЗ е с по – разширена правоспособност.
С вписването на едно лице в търговския регистър като едноличен търговец, лицето получава възможността да действа като търговец в стопанския оборот и търговските сделки, но страна и субект в правоотношенията с контрагентите и администрацията продължава да бъде физическото лице. Съгласно чл. 14 от ДОПК задължени лица са физическите и юридическите лица, които са носители за задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски. В тази връзка отговорността на физическото лице за данък за дейността му като ЕТ, не се влияе от прехвърляне на предприятието на ЕТ.
Предвид това, независимо от прехвърлянето на търговското предприятие на ЕТ, задължения за данъци по ЗДДФЛ, възникнали до датата на продажбата, остават дължими от физическото лице, т.к. данъчно задължено лице по силата на чл.50 от ЗДДФЛ е физическото лице – едноличен търговец, който е запазил фирмата си и не се е заличил от търговския регистър.
В чл. 124, ал. 2 от ЗКПО е предвидена солидарна отговорност за правоприемника на предприятието на едноличния търговец. Съгласно цитираната разпоредба, при прехвърляне на предприятие правоприемника отговоря солидарно за задълженията на отчуждителя до размера на получените права. Условието, регламентирано в чл. 15, ал. 3 от ТЗ, “ако няма друго споразумение с кредиторите“, което законодателят е предвидил като отрицателна предпоставка за възникване на солидарната отговорност, е неприложимо при задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, възникнали до момента на прехвърлянето, доколкото разпоредбата на чл. 190 от ДОПК изключва възможността за постигане на споразумение относно прехвърляне на публичните задължения и вземанията на лицата от държавата.
Съгласно чл. 15, ал. 1 от ТЗ търговското предприятие представлява съвкупност от права, задължения и фактически отношения – резултат от дейността на търговеца. Търговското предприятие може да бъде обект както на прехвърлителни (продажба, замяна, наследяване), така и на непрехвърлителни (залог, лизинг, наем) сделки. В Търговския закон изрично е предвидена възможността то да бъде прехвърляно. Прехвърлянето подлежи и на вписване в търговския регистър по партидата и на отчуждителя, и на правоприемника.
Юридическите последици от вписаното прехвърляне на предприятие на ЕТ са, че след датата на вписването всички права, задължения и фактически отношения преминават върху приобретателя на предприятието на ЕТ като универсален правоприемник на всички правоотношения.
Трябва, обаче, да се поясни, че под “предприятие“ не трябва да се разбира организационната структура по чл. 1, ал. 2 на ЗСч, който препраща към ТЗ, а за “имуществен комплекс“, който се прехвърля от собственост на едно на друго дружество или предприятие. Или, по смисъла на ЗСч“предприятие“ е синоним на “търговеца“, а по чл. 15 от ТЗ е обособено имущество – на цялото предприятие или на част от него.
Прехвърлянето на “предприятие по чл. 15 от Т3“ има, по своята същност, вещно-облигационен характер. Търговските субекти, които извършват прехвърляне помежду си на “предприятие по чл. 15 от Т3“ запазват своята правосубектност, т.е. продължават да съществуват в правния мир.
Предвид изложеното няма възможност „…..” ООД да подава заявление за възстановяване на надвнесения данък – такова следва да се подаде само от ЕТ „……”, тъй като надвнесеният данък е надвнесен данък общ доход на физическото лице и дори и след прехвърлянето на предприятието продължава да стои по данъчно -осигурителната сметка на физическото лице ……
‘