Наемане на чуждестранен гражданин на работа в България и регистрация в НАП

ОТНОСНО: Наемане на чуждестранен гражданин на работа в България и регистрация в НАП
В отговор на Ваше запитване, постъпило с вх. № … в Дирекция „ОУИ” – ……, Ви уведомяваме за следното:
Според изложената фактическа обстановка в запитването, Вие сте чужденец и имате издадена карта с ЛНЧ. Студент сте в Аграрния университет и желаете да работите в България като наето лице. Поставяте следните въпроси:
1. Възможно ли е с тази карта да работите в България като наето лице?
2. Ако е възможно да работите в България, следва ли да се регистрирате в НАП?
Поради това, че в писмото си не посочвате конкретни факти, а поставените от Вас въпроси са формулирани общо, изразяваме следното принципно становище по запитването:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 70, ал. 1 – 3 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) чужденец може да работи по трудово правоотношение или като командирован в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България след получаване на разрешение за работа в съответствие с изискванията, определени с акт на Министерския съвет или в международен договор, по който Република България е страна. Разрешението по ал. 1 се издава от Агенцията по заетостта по искане на местен работодател или на местното лице, приемащо на работа командирован чужденец. Не се изисква разрешение за работа на чужденци с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България или на лица, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, както и за лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна, гражданите на трети държави, които са членове на семейство на български граждани или на граждани на държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, членовете на семейството на чужденци, получили разрешение за дългосрочно пребиваване, притежателите на синя карта на ЕС, останали без работа в рамките на три месеца или желаещи да сменят работодателя си, както и и за морските лица, посочени в чл. 88 от Кодекса на търговското корабоплаване.
Трудовите и осигурителните отношения на чужденци, наемани на територията на Република България от местни работодатели, се уреждат по условията на българското трудово и осигурително законодателство (чл. 73, ал. 1 от ЗНЗ).
Предвид посочените разпоредби, въпросът за възможността чуждестранно физическо лице да сключи трудов договор с местен работодател е извън компетентността на Националната агенция за приходите (НАП).
По втори въпрос:
Националната агенция за приходите създава и поддържа регистър и бази данни за задължените лица. Съдържанието на регистъра е определено в чл. 81, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). На основание чл. 82, ал. 1 и 2 от същия кодекс регистрацията се извършва чрез служебно вписване на данни в регистъра, като данните за местните и чуждестранните физически лица, с изключение на лицата по чл. 80, ал. 2, на лицата, вписани в търговския регистър, и на лицата, подлежащи на регистрация в регистър БУЛСТАТ, се вписват в регистъра от съответната териториална дирекция въз основа на първата подадена декларация, свързана с данъчно облагане или задължителни осигурителни вноски.
Следователно за Вас не възниква задължение да се регистрирате в НАП, а такава регистрация ще бъде извършена служебно въз основа на първата подадена декларация, свързана с данъчно облагане или задъжителни осигурителни вноски.
При условие, че правоотношението с работодателя Ви се уреди съгласно разпоредбите на Кодекса на труда (КТ), работодателят е задължен да уведоми компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за сключения трудов договор – чрез изпращане на уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ в тридневен срок от сключване на договора (чл. 62, ал. 3 от КТ и чл. 1 и 3 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ).
Независимо от гореизложеното, обръщаме Ви внимание също, че съгласно чл. 85 от ДОПК и в съответствие с разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите, в кореспонденцията си с НАП, регистрираното лице е длъжно да посочва идентификацията си (име и ЕГН/ЛНЧ, съответно фирма и БУЛСТАТ/ЕИК, издаден от Агенцията по вписванията; адрес по чл. 8 от ДОПК и адрес за кореспонденция), както и данните за идентификация на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването му. Писмените становища ангажират приходната администрация по смисъла на чл.17, ал.3 от ДОПК, поради което всяко заинтересовано лице може да получи отговори на поставени въпроси след като се идентифицира с пълните си идентифициращи данни и като изложи максимално изчерпателно конкретни факти и обстоятелства, които са от значение за него. На основание чл. 10, ал. 4 от ДОПК лицата могат да се представляват от пълномощници въз основа на писмено пълномощно.
‘