Регламент (ЕИО) № 1408/71 – чл. 1, буква „з”
КСО – чл. 4, ал. 1, т. 7 и ал. 3, т. 2, чл. 5, ал. 2, чл. 6, ал. 7 и ал. 8;
ЗДДФЛ – чл. 3, т. 2, чл. 4, чл. 5, чл. 7, чл. 8, чл. 24, ал. 1, чл. 37, ал. 1, чл. 49, чл. 75, § 1, т. 9, т. 26, б. „а” и т. 27
ОТНОСНО:Наемане на чуждестранни граждани на работа от българска фирма
В отговор на Ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция «ОУИ» – гр. … с вх. № ……/10.02.2010 г., Ви уведомяваме за следното:
Фактическа обстановка:
Чуждестранно физическо лице е регистрирало в България еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД). Дружеството е с предмет на дейност: авто-ремонтни дейности, в т.ч специфична поправка на автомобили, поразени от градушка. Услугата ще се извършва на територията на цяла Европа като за целта дружеството ще наема на работа чуждестранни лица, с постоянно местожителство в страна от ЕС (Италия) и такива извън ЕС (Бразилия).
Въпроси:
1.Каква е процедурата и необходимите документи за подаване в НАП за да бъде сключен трудов договор с фирма, регистрирана на територията на гр. П…..?
2.Има ли специфични условия, с които дружеството трябва да се съобразява при наемане на чуждестранно физическо лице за работа по граждански договор?
3.Какво задължително социално и здравно осигуряване следва да се осъществява при сключен трудов, съответно граждански договор?
По така представената фактическа обстановка е регистрирано, подадено от Вас, писмено запитване, заведено с вх. № …. в Дирекция „ОУИ…, което е идентично по форма и съдържание. В отговор на същото е изготвено становище на Директора на Дирекция „ОУИ”, което Ви е изпратено с писмо Изх. № ………
В настоящото писмо, освен въпросите, по които вече Ви е отговорено, задавате и следните въпроси:
1.Какво социално и здравно осигуряване трябва да се провежда за управителя – собственик на едноличния капитал на дружеството, който не пребивава в страната повече от 183 дни и е декларирал, че ще се осигурява върху минималния осигурителен доход?
2.Облагаем ли е доходът на чуждестранното лице от получени възнаграждения от българската фирма по трудов договор и от извънтрудови правоотношения, при условие че мястото на работа извън страната?
Предвид гореизложеното, изразяваме следното становище по поставените въпроси:
Първи въпрос:
По отношение на лицата, граждани на държави-членки на Европейския съюз (Европейското икономическо пространство), които осъществяват доходоносна трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на Общността, са приложими европейските актове в областта на социалната сигурност. Това са Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/71 за прилагане на схеми за социална сигурност на наети лица, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които се движат в рамките на общността и Регламент (ЕИО) № 574/72 за определяне реда за прилагане на Регламент № 1408/71.
За да се установи, дали за дадено лице – наето или самостоятелно заето лице в трансгранична ситуация се дължат социални и здравноосигурителни вноски, трябва да се определи първо законодателството на коя държава-членка е приложимо спрямо него. Изложената фактическа обстановка в отправеното ни запитване е крайно недостатъчна за да се определи приложимото законодателство за чуждестранното физическо лице, което е едноличен собственик на капитала на търговско дружество, регистрирано в България, а именно: дали ще се прилага българското законодателство, това на друга държава-членка или лицето ще бъде подчинено на законодателствата на повече от една държави. С оглед правилното определяне на приложимото право е необходима информация за следното:
?С какво гражданство е лицето;
?упражнява ли трудова дейност като собственик на ЕООД в България;
?упражнява ли трудова дейност като наето лице или самостоятелно заето лице в друга държава-членка;
?дали е осигурено или е било осигурявано в схема за социална сигурност за наети или самостоятелно заети лица на друга държава-членка;
?на територията на коя държава-членка пребивава по смисъла на чл. 1, буква „з” от Регламент (ЕИО) № 1408/71.
Терминът „пребиваване” се дефинира само като „обичайно пребиваване». Съдът на европейските общности е постановил, че дадено лице се счита за пребиваващо там, където се намира обичайният център на жизнените му интереси.
Ако чуждият гражданин упражнява трудова дейност единствено в България, то тогава за него е приложимо само българското законодателство.
Социалното осигуряване на лицата, които упражняват трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества, с които не е сключен договор за възлагане на управлението на дружеството, се извършва по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, а по желание и за общо заболяване и майчинство.
Тези лица са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 7 от КСО. Осигурителните вноски са за тяхна сметка и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Окончателен размер на осигурителния доход определят по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО – за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. За 2010 г. месечният осигурителен доход за тези лица не може да бъде по-малък от 420 лв. и по-голям от 2000 лв. (чл. 8 от ЗБДОО за 2010г.).
На основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряваищте се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (Загл. изм. – ДВ, бр. 2 от 2010 г.) задължението за осигуряване на собствениците и съдружниците в търговски дружества възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от горепосочената наредба). Започването, прекъсването, възобновяването и прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установява с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, подадена до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите и подписана от самоосигуряващото се лицев 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от същата наредба).
Здравното осигуряване на посочените лица се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Здравноосигурителните вноски се дължат авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО.
Втори въпрос:
Видно от изложеното в писмото, физическите лица, за които отправяте запитването, ще работят за Вашето дружество по трудови или по извънтрудови правоотношения. Лицата са граждани на държава членка /Италия/ и трета държава /Бразилия/. Трудът ще бъде полаган на територията на тези държави и лицата трайно ще пребивават в тях.
Интересувате се от данъчното третиране на възнагражденията, които ще се изплащат на тези лица от Вашето дружество.
По отношение на възнагражденията по трудови правоотношения:
По смисъла на §1,т.27 от Допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ „работодател” е всяко местно лице,чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице.
Съгласно §1,т.26, буква „а” от ЗДДФЛ „трудови правоотношения”са правоотношенията с работници и служители по „Кодекса на труда.
Въпроси относно сключването на трудови договори между български работодател и наети чуждестранни лица от държави членки или от държави извън Общността за полагане на труд извън територията на страната не са откомпетентността на органите при НАП. Имайте предвид, че функциите на НАП са свързани с прилагането на данъчното и осигурителното законодателство, а не с коментиране на възможността и обективността от прилагане на законови норми на други нормативни актове.
В тази връзка, при условие, че могат да се уредят трудови правоотношения, съгласно Кодекса на труда, между фирмата Ви и чуждите граждани, Вие като работодател сте задължен да удържате и внасяте данъци по Закона за данъците върху доходите на физически лица./чл.3,т.2 от ЗДДФЛ/. Определянето на облагаемия доход от трудови правоотношения е регламентирано в чл.24,ал.1 от ЗДДФЛ и включва трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и /или в натура от работодателя, с изключение на доходите посочени в ал.2. Авансовото удържане на данъка за доходи от трудово правоотношение става по реда на чл.42 на базата на месечната данъчна основа, а годишното определяне на данъка върху общата годишна данъчна основа се извършвапо чл.49 от същия закон.
Следва да се има предвид, че в изпълнение на чл.75 от ЗДДФЛ когато в данъчна спогодба или друг международен договор,ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба. Има сключена Спогодба между Република България и Република Италия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода и имуществото – обнародвана в ДВ бр.66 от 13 август 1991година.
На основание чл.5 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл.4. Съгласно текста на чл.4,ал.1 местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
1. което има постоянен адрес в България, или
2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.
За целите на ал. 1, т. 4 от чл.5 на ЗДДФЛ, центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си./ал.4/
Не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната./ал.5/.
Следва да имате предвид, че за труд, полаган на територията на друга държава, статута на лице /наето или самостоятелно заето, като свободно практикуващо професията си/ не може да се определи единствено като се изхожда от вътрешното законодателство на нашата държава.
Разпоредбата на чл.7 от ЗДДФЛ посочва чуждестранните физически лица като носители на задължение за данъци за придобити доходи от източници в Република България.
По отношение на възнагражденията по извънтрудови правоотношения, в т.ч. са правоотношенията по силата на граждански договори.
Правилата за класифицирането на доходи от източници в страната са регламентирани с разпоредбите на чл.8 от ЗДДФЛ. В тези разпоредби са визирани и конкретни видове доходи, които при наличие на регламентираните в закона условия, се смятат за доходи от източници в Р България. Съгласно нормата на чл.8,ал.2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Р България, или услуги,извършени на територията на България са от източник в Р България. Тъй като от запитването не става ясно за какъв характер на работа възнамерявате да сключите граждански договори, ще ограничим отговора си до облагане на възнаграждения за технически услуги, които са и най-обхватни на практика. Определение на понятието „възнаграждения за технически услуги”, които могат да се изплащат на чуждестранни физически лица се съдържа в §1,т.9 от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното и подоходно облагане /ЗКПО/, а именно това са плащанията с източник Р България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранното лице.
Облагането на доходи начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица се извършва по реда на чл.37,ал.1 от ЗДДФЛ с данъчна ставка 10% /чл.46,ал.1 ЗДДФЛ/.
Предприятията и самоосигуряващите се лица, платци на доходи, удържали окончателен данък за изплатени доходи на чуждестранни лица по глава шеста на закона, декларират тези обстоятелства с данъчна декларация по образец съгласно чл.55,ал.1 от ЗДДФЛ.
Следва да имате предвид, че ако изплащаните възнаграждения на чуждестранните физически лица не са в обхвата на изрично изброените в чл.8 от ЗДДФЛ доходи и услуги, няма да се третират от източник в нашата страна.
В практиката не са рядко срещани случаите, при които едно лице „предоставя” свои работници или служители на друго лице с оглед полагане на труд от страна на тези работници или служители за лицето, на което те се предоставят. При тази услуга, наричана предоставяне на персонал, лицето, на което се предоставя персонал, заплаща на лицето, което предоставя персонал, цена на услугата. Обикновено цената включва размера на трудовите възнаграждения на предоставяния персонал, дължимите осигурителни вноски за сметка на осигурителя, допълнителни суми, ако са дължими такива на работниците или служителите, както и калкулирана печалба.Правните последици по отношение на данъчното облагане и социалното осигуряване при ползване на тези договори са подробно разгледани в писмо изх.№ 24-00-9 от 18.04.2008г. на Изпълнителния директор на НАП, публикувано на сайта на НАП.
В заключение, следва да имате предвид, че формалното наименование на един договор за възникнало правоотношение не е водещо, а следва да бъде разглеждано в съответствие с нормата на чл.20 от Закона за задълженията и договорите, според която при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.