Необходимост от издаване на формуляр А1 при командироване на шофьори, осъществяващи международен превоз на стоки

Регламент (ЕО) № 883/2004 – чл. 11(1), чл. 11(3)(а), чл. 13(1)(а,б);
Регламент (ЕО) № 987/2009 – чл. 11, чл. 14(8), чл. 16
ОТНОСНО: Необходимост от издаване на формуляр А1 при командироване на шофьори, осъществяващи международен превоз на стоки
Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” – ……… от 15.03.2012 г., Ви уведомяваме за следното:
Съгласно изложената фактическа обстановка в писмото Ви, представляваното от Вас дружество е в преговори с партньор от Естония за командироване на шофьори, които ще изпълняват международни курсове с камиони на естонската фирма, но ще продължават да бъдат Ваши служители. Естонската транспортна фирма ще заплаща на българската ежемесечно сума в зависимост от количеството работа, извършена от шофьорите. Превозите ще се организират и контролират от българското дружество и ще се осъществяват основно през територията на България между двете страни. Интересувате се, необходимо ли е в този случай за командированите служители да бъде издаден формуляр А1.
Предвид изложеното, изразяваме следното становище по запитването:
Свободното движение в рамките на Общността е право, гарантирано на трудово активните лица с Договора за създаване на Европейската общност. За да се реализира свободата на движение на наетите и самостоятелно заетите лица са установени правила за координиране на системите за социално осигуряване. Целта е да се предотврати едновременното прилагане на осигурителните законодателства на повече от една държава-членка спрямо трудово активните лица, които се движат в рамките на Общността, а така също да се избегнат ситуации, при които не се прилага законодателството на нито една от държавите-членки.
Координационни правила са въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета и регламента за неговото прилагане – Регламент (ЕИО) № 574/72. С присъединяването на Република България към Европейския съюз, регламентите за координиране на схеми за социална сигурност имат пряка сила с приоритет пред националното законодателство в случаи на противоречия.
От 1 май 2010 г. са в сила нови регламенти за координация на системите за социална сигурност в ЕС – Регламент (ЕО) № 883/2004 и регламентът за неговото прилагане – Регламент (ЕО) № 987/2009. От същата дата (01.05.2010 г.) се отменят Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета и регламентът за неговото прилагане – Регламент (ЕИО) № 574/72.
Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 се прилагат на територията на всички държави-членки на ЕС. До съответните изменения в Споразумението за Европейското икономическо пространство и Споразумението с Конфедерация Швейцария за свободното движение на хора държавите–членки продължават да прилагат Регламент (ЕИО) № 1408/71 и Регламент (ЕИО) № 574/72 спрямо Норвегия, Лихтенщайн, Исландия и Швейцария.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 – 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента, от лица, попадащи в персоналния му обхват).
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламентът са подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл. 11(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава–членка, са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
В специфични ситуации, които представляват изключения от това общо правило, са предвидени други критерии за приложимост. Основно следствие от определяне на приложимото законодателство според координационните разпоредби на Дял ІІ от Регламент (ЕО) № 883/2004 е, че се определя държавата-членка, в която се дължат осигурителните вноски, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави-членки.
В Регламент № (ЕО) 883/2004 не е предвидена специална разпоредба по отношение членовете на екипажи на предприятия, които осъществяват международен транспорт. Когато тези лица обичайно извършват дейност като заети лица в две или повече държави-членки, приложимото спрямо тях законодателство в сферата на социалната сигурност се определя въз основа на чл. 13(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004.
Съгласно тази разпоредба лице, което обичайно осъществява дейност като заето лице в две или повече държави-членки е подчинено на законодателството на:
а) Държавата-членка по пребиваване, когато:
?заетото лице работи за един работодател в две или повече държави-членки и осъществява значителна част от дейността си в държавата-членка по пребиваване, или
?заетото лице работи за различни предприятия или различни работодатели, чието седалище или място на дейност се намира в различни държави-членки;
б) държавата-членка, в която се намира седалището или мястото на стопанска дейност на предприятието или работодателя, когато:
?заетото лице работи за един работодател в две или повече държави-членки и не осъществява значителна част от дейността си в държавата-членка по пребиваване.
Съгласно чл. 14(8) от Регламент (ЕО) № 987/2009 „значителна част от дейността като заето лице”, упражнявана в държава-членка означава, че там се извършва значителна като количество от всички дейности на лицето, без непременно да представлява основната част от тези дейности. За да се определи дали значителна част от дейностите се упражняват в държавата-членка, като примерни критерии се вземат предвид работното време и/или възнаграждението.
В рамките на цялостната оценка, дял не по-малък от 25 % по отношение на посочените критерии е показател за това, че в съответната държава-членка не се извършва значителна част от дейността.
Дефиницията на „пребиваване” за целите на прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 е въведена с чл. 1(й) от него. „Пребиваване” е мястото, където лицето обичайно пребивава. Критериите за установяване на пребиваването са определени в чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009.
Съгласно разпоредбата на чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009 във всички случаи, когато едно лице упражнява дейности в две или повече държави-членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата-членка по пребиваване, която определя приложимото законодателство.
Предвид гореизложеното, ако посочените в запитването лица пребивават по смисъла на регламента в България, те следва да уведомят компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (НАП), която е българската институция по приложимо право, за обстоятелството, че осъществяват дейност на територията на две или повече държави-членки.
Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1. В зависимост от спецификата на всеки конкретен случай, удостоверение А1 може да бъде издадено и за минал период.
Повече информация относно условията, при които заети лица могат да останат подчинени на българското законодателство при временно извършване на работа в друга държава-членка, можете да намерите на Интернет-страницата на НАП на адрес: http://www.nap.bg

Оценете статията

Вашият коментар