КСО – чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 6 и ал. 3, т. 5 и т. 6, чл. 6, ал. 3, чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6;
ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 1 и т. 3;
ЗГВРСНР – чл. 7 и чл. 20, ал. 3;
Наредба № 5 от 29.1.2002 г. – чл. 1 и чл. 3
ОТНОСНО:Наемане на чуждестранни граждани на работа в българска фирма
В отговор на Ваше запитване, постъпило в Дирекция «ОУИ» ………, Ви уведомяваме за следното:
Фактическа обстановка:
Чуждестранно физическо лице е регистрирало в България еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД). Дружеството е с предмет на дейност: авто-ремонтни дейности, в т.ч специфична поправка на автомобили, поразени от градушка. Услугата ще се извършва на територията на цяла Европа като за целта дружеството ще наема на работа чуждестранни лица, с постоянно местожителство в страна от ЕС (Италия) и такива извън ЕС (Бразилия).
Въпроси:
1.Каква е процедурата и необходимите документи за подаване в НАП за да бъде сключен трудов договор с фирма, регистрирана на територията на гр. Пазарджик?
2.Има ли специфични условия, с които дружеството трябва да се съобразява при наемане на чуждестранно физическо лице за работа по граждански договор?
3.Какво задължително социално и здравно осигуряване следва да се осъществява при сключен трудов, съответно граждански договор?
Предвид изложената фактическа обстановка и така формулираните въпроси, изразяваме следното становище по запитването:
Първи въпрос:
Функциите и правомощията на Националната агенция за приходите (НАП) са определени в чл. 3 от Закона за НАП като в точки 1, 2, 3 и 7 на ал. 1 от същата норма е регламентирано, че агенцията:
?обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица, като им осигурява необходимата информация, разяснения по правата и задълженията им, осигурява отпечатването и безплатното разпространение на данъчни и други декларации, съдържащи указания за попълването им, на формуляри и други документи, които се изискват или издават въз основа на закон, като ги публикува и в Интернет на страницата на агенцията;
?установява публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски по основание и по размер;
?обезпечава и принудително събира публичните вземания;
?води регистър на лицата, подлежащи на регистрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, лицата, които работят по трудово правоотношение, създава и поддържа бази данни за тях, необходими за осъществяване на дейността й и за нуждите на задължителното социално осигуряване, на Министерството на финансите и общините.
Във връзка с горното, въпросът относно приложимия закон при сключване на трудов договор между български работодател и гражданин на държава-членка на Европейския съюз или на държава извън Общността за извършване на работа в чужбина е извън компетентността на НАП. Съгласно чл. 399 от Кодекса на труда (КТ) цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда“ към министъра на труда и социалната политика.
При условие, че трудовите правоотношения с чуждите граждани се уредят съгласно разпоредбите на Кодекса на труда, работодателят е задължен да уведоми компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) за сключените трудови договори – чрез изпращане на уведомление по чл. 62, ал. 4 от КТ в тридневен срок от сключването на договора (чл. 1 и 3 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 4 от КТ). Ако правоотношенията между страните бъдат уредени по законодателството на друга държава, трудовите договори не подлежат на регистрация в НАП.
Втори въпрос:
Вторият зададен въпрос от Вашето запитване има характер на правна консултация, тъй като се отнася до тълкуване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, който урежда правната регламентация на гражданския договор (без оглед гражданството на изпълнителя по договора). В този смисъл въпросът Ви не е от компетентността на НАП. Обръщаме Ви внимание единствено за основните различия между двата вида договори – трудов и граждански според трайно възприетото становище в практиката на българските съдилища и тази на Върховния административен съд, които се състоят в елементите работно време, работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както и в йерархичната зависимост на работника при трудовия договор.
Трети въпрос:
Във връзка с третия поставен въпрос относно задължителното социално и здравно осигуряване при сключен трудов договор и при работа без трудово правоотношение (граждански договор) следва да се отчита действието на европейските актове в областта на социалната сигурност, когато страна по договора е гражданин на държава-членка от ЕС. Това са Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността – наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства и Регламент на Съвета (ЕИО) 574/72 за определяне на реда за неговото прилагане, които от 1 януари 2007 г., датата на пълноправното членство на страната ни в Европейския съюз, са задължителни за всички институции в България.
В съответствие с един от основните принципи на Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/71, наетите и самостоятелно заетителица, които се движат в рамките на Общността, следва да се осигуряват по схемата за социална сигурност само на една държава-членка. Приложимото законодателство се определя съобразно разпоредбите на Дял ІІ от този регламент като хипотезите, в които по изключение от общото правило дадено лице е едновременно подчинено на законодателството на две държави-членки, са възможно най-ограничени по брой и обхват, а в някои случаи се прилагат и други критерии за приложимост.
За определяне на приложимата социално-осигурителна схема според координационните правила на Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/71 е необходимо да се изследва конкретната фактическа обстановка за всеки отделен случай на предвижване на работници от една държава-членка в друга. В тази връзка, от съществено значение е да се анализират всички относими обстоятелства: лицето, за което се определя приложимо законодателство, на територията на коя държава-членка полага труда си, къде пребивава това лице, само в една държава-членка ли упражнява трудова дейност или работи едновременно и в други държави-членки, какъв е статутът му на наето или самостоятелно заето лице в изпращащата и в приемащата държава-членка, какъв е видът на дейността, в която е заето и пр.
Компетентната институция в Република България за определяне по приложимото законодателство съгласно разпоредбите на Дял ІІ от Регламент на Съвета (ЕИО) № 140871 е Националната агенция за приходите (НАП).
Повече информация за прилагането на горепосочените регламенти може да намерите на сайта на НАП в Осигуряване > Евроинтеграция (на електронен адрес: www.nap.bg), където са публикувани Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/71, Регламент на Съвета (ЕИО) № 574/72, Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета по повод присъединяването на България и Румъния, Наръчник за определяне на приложимото законодателство по Дял ІІ от Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/71, Наръчник за изпращане на работници в страните-членки на ЕС, ЕИП и Швейцария, както и указания на Изпълнителния директор на НАП по прилагане на регламентите.
По отношение гражданите на трети страни (извън ЕС), които не попадат в приложното поле на Регламент на Съвета (ЕИО) № 140871, следва да имате предвид, че докато в Кодекса за социално осигуряване (КСО), който урежда отношенията, свързани с държавното общественно осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО), не е направено разграничение на лицата в зависимост от тяхното гражданство – достатъчно условие за възникване на задължение за внасяне на осигурителни вноски е упражняването на трудова дейност от лицата, то те се считат задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) след получаване на разрешение за постоянно пребиваване в България.
Предвид цитираната правна уредба, когато за чуждия гражданин, независимо от неговото гражданство, е определено за приложимо българското осигурително законодателство, социалното и здравното осигуряване следва да се провежда по следния ред:
1. Социално осигуряване:
На основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, са задължително осигурени за четирите фонда на държавното обществено осигуряване – фонд „Пенсии”, фонд „Общо заболяване и майчинство”, фонд „Безработица” и фонд „Трудова злополука и професионална болест”. За същите фондове се осигуряват и работещите по втори или допълнителен трудов договор (чл. 4, ал. 1, т. 6 от КСО). Работниците и служителите, наети на работа при един или повече работодатели за не повече от пет работни дни или 40 часа през календарния месец, се осигуряват задължително за фонд „Пенсии” и фонд „Трудова злополука и професионална болест”.
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения (в сила от 01.01.2010 г.), но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. Размерите на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване и в зависимост от категорията на труда са определени в чл. 6, ал. 1 от КСО, а разпределението им между работодателя и осигуреното лица в чл. 6, ал. 3 от КСО. Вноската за фонд „ТЗПБ” е за сметка на осигурителите.
Лицата, родени след 31 декември 1959 г., се осигуряват задължително за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (чл. 127, ал. 1 от КСО). Осигурителната вноска за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се внася върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за ДОО (чл. 157, ал. 6 от КСО). Вноската е в размер на 5 на сто (от 01.01.2007 г.), от които 2,8 на сто за сметка на осигурителите и 2,2 на сто за сметка на осигурените лица (от 01.01.2009 г.).
Социалното осигуряване на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение (граждански договор), се извършва по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 или 6 от КСО. Тези лица подлежат на задължително осигуряване за фонд „Пенсии” и за ДЗПО (родените след 31.12.1959 г.), ако не са осигурени на друго основание през съответния месец и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността (т. 5). Ако са осигурени на друго основание – те са задължително осигурени, независимо от размера на полученото възнаграждение (т. 6).
2. Здравно осигуряване:
Здравното осигуряване на лицата, които получават доходи по трудови правоотношения се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. Здравноосигурителните вноски за лицата, наети по трудови правоотношения, се внасят върху осигурителния доход, определен в съответствие с разпоредбите на КСО. Вноските се поделят между осигурителите и осигурените лица в съотношение, определено с чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. На основание чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО здравното осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение, е аналогично на социалното. Здравноосигурителната вноска е в размер на 8 на сто (от 01.01.2009 г.), поделена в съотношение 60:40 (от 01.01.2008 г.) между работодателя или ведомството и осигуреното лице.
3. Вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” (ГВРС):
Законът за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР) се прилага за всички физически и юридически лица, които наемат лица по трудово правоотношение и спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност по реда на Търговския закон или по реда на специални закони чл. 2 от ЗГВРСНР). Вноските за фонд „ГВРС” се дължат върху изплатените или начислените брутни трудови възнаграждения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 20, ал. 3 от ЗГВРСНР). Вноската за фонд „ГВРС” е изцяло за сметка на работодателите и размерът й се определя със ЗБДОО за съответната година (0,1 на сто от 01.01.2009 г.). Съгласно чл. 7 от ЗГВРСНР не се осигуряват във фонд „ГВРС” работниците и служителите, които са:
1.съдружници в търговското дружество;
2.са членове на органите за управление и контрол на търговеца;
3.са съпрузи и роднини по права линия на търговеца – физическо лице, или на лицата по т. 1 и 2.