ОТНОСНО: Наличие на основание за регистрация на основание чл.96, ал.10 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) (в сила от 01.01.2020 година)
В Дирекция ОДОП …. постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-5/ 06.01.2020 година, относно наличието на основание за регистрация по чл.96, ал.10 от Закона за данък върху добавената стойност, в сила от 01.01.2020 година.
Съгласно изложената фактическа обстановка, представляваното от Вас юридическо лице има за предмет на дейност – обучение на водачи на моторни превозни средства (МПС), категория „В“. Същото ползва едно помещение с „Х…. ауто“ ООД, което заедно сте оборудвали като учебен център. Между двете данъчно задължени лица няма свързаност. Дейността и на двете лица е еднаква, но всяка фирма обучава свои курсисти и има отделно фискално устройство. За ползваното помещение разполагате с договор за отдаване под наем, който си делите между двете лица, както и консумативите за учебния център.
В тази връзка е поставен следният въпрос:
Трябва ли представляваното от Вас юридическо лице да се регистрира на основание чл.96, ал.10 от Закона за данък върху добавената стойност?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, поставеният въпрос и относимата нормативна уредба в областта на данъка върху добавената стойност, изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл.96, ал.10 от материалния закон (в сила от 01.01.2020 година), при последователното извършване на еднородна дейност в един и същи търговски обект от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано, в облагаемия оборот на всяко следващо лице се включва оборотът, реализиран в обекта от всички лица, извършвали последователно дейността в съответния обект преди него, за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца, включително текущия месец, и се счита за оборот, реализиран от съответното лице през първия ден на започване на еднородната дейност в обекта от това лице.
Съгласно Параграф Първи, т.41 от ДР на ЗДДС, „търговски обект“ е всяко място, помещение или съоръжение на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо, че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели – като офис, жилище или други подобни; да е притежаван недвижим имот, например: гараж, мазе, стая или други подобни; или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
Предвид горното определение, в случая ще е налице един търговски обект – учебен център.
Дейността се приема, че е еднородна, когато е налице значителна идентичност по отношение на две или повече от следните характеристики: предлаганите стоки или услуги, ползваните активи, персонала, търговската марка/ наименованието на обект, доставчиците/ клиентите.
В случая на конкретното запитване ще е налице извършването и на еднородна дейност – предоставянето на една и съща услуга от двете – обучение на водачи на МПС; ползван общ актив и от двете лица, какъвто се явява учебния център; общи разходи за наем и консумативи.
За да се прецени дали са изпълнени всички условия на чл.96, ал.10 от закона, следва да се изясни дали двете фирми са свързани лица или лица, които действат съгласувано, както и дали осъществяват дейността си последователно.
В Параграф 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС е създадена нова т.93, с която е дефинирано понятието „лица, действащи съгласувано“ по смисъла на чл.96, ал.10 от материалния закон. Съгласно тази норма, това са лицата, в управлението, контрола и/или капитала на които участват свързани по параграф 1, т.3, букви „а“, „б“, „в“ и „л“ от ДР на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) лица, или лица, от взаимоотношенията между които или между тях и трето лице според съществуващата между тях икономическа, организационна, семейна или друга обвързаност/свързаност може да се направи извод, че действат съгласувано и между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните.
В случая на горецитираното запитване, посочвате, че двете лица не са свързани помежду си. Предвид това, че двете данъчно задължени лица споделят организационно общ учебен център или материална база, считам, че същите попадат в определението за лица, които действат съгласувано.
По отношение на понятието „последователно извършване на еднородна дейност в един и същи търговски обект“, в материалния закон липсва определение за същото. В тази връзка, следва да се обърне внимание на нормата на чл.96, ал.11 от закона, където е уточнено, че не се приема, че е налице последователно извършване от две лица на еднородна дейност, ако е налице прекъсване на дейността за повече от един месец от датата на преустановяване на дейността от предходното лице и датата на започване на дейността от лицето, което определя оборота си за целите на чл.96, ал.10 от материалния закон.
Предвид гореизложеното, може да бъде направен извод, че само при „последователно упражняване на дейността“ от лицата, т.е. „едно след друго“, ще бъде изпълнена хипотезата на чл.96, ал.10 от същия нормативен акт, същевременно и при кумулативното изпълнение на останалите, посочени в същата норма, изисквания.
Ето защо, считам, че при изложената фактическа обстановка във Вашето запитване, за представляваната от Вас фирма не възниква задължение за регистрация на основание чл.96, ал.10 във връзка с ал.1 на същата правна норма, тъй като двете лица не осъществяват еднородната си дейност последователно(едно след друго), а паралелно(едно с друго).
В заключение, Ви обръщам внимание, че има издадени указания с изх.№ 20-00-8/ 10.01.2020 година и изх.№ 20-00-22/ 03.02.2020 година на Зам. изпълнителния директор на Националната агенция за приходите по приложението на разпоредбите на чл.96, ал.10 и 11 от ЗДДС, в сила от 01.01.2020 година, които Ви посочвам за сведение.
В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК, съгласно която, когато задълженото лице действа съобразно писмени указания от министъра на финансите, орган по приходите или публичен изпълнител, които впоследствие се окажат незаконосъобразни, начислените лихви вследствие на действията съобразно дадените указания не се дължат, а определената от закона санкция не се налага.