Изх. №М-24-33-83
Дата:24.01.2014 год.
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 7;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;
КСО, чл. 6, ал. 8;
КСО, чл. 6, ал. 10;
ДОПК, чл. 12, ал. 1.
Относно: наличие на трудово правоотношение между собственика на ЕООД и управляваното от него дружество
Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило в ЦУ на НАПи заведено с вх. ………. от 25.10.2013 г., ЦУ на НАП отправи запитванедо Министерството на труда и социалната политика /МТСП/ относно съществуване на трудово правоотношение между собственика на ЕООД и управляваното от него дружество.
С писмо Изх. № 12-299 от 02.12.2013 г. от МТСП се посочва, че между собственика на ЕООД и управляваното от него дружество не е възникнало трудово правоотношение. Становището е аргументирано с липсата на основните белези на трудовото правоотношение. Трудовото правоотношение е отношение на власт и подчинение. Не е възможно едно и също лице да възлага и изпълнява работата, да извършва оценка на труда и изпълнението, да налага дисциплинарни наказания, да си разрешава ползване на отпуск, да прекратява трудовия договор или да води съдебен спор при незаконосъобразно уволнение, т. е. да се явява едновременно в качеството на работодател и работник.
Във връзка с изразеното становище на МТСП и чл. 4 от КСО, едноличният собственик на ЕООД в случаите в които упражнява трудова дейност в качеството на лице по чл. 4, ал. 1, т. 7 и по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО осигуряването следва да се извършва по този ред.
Упражняването на трудова дейност е основна предпоставка за възникване на осигурителното правоотношение за ДОО. Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Фактът, че едно лице е вписано като управител на търговско дружество не е достатъчен, за да възникне задължение за осигуряване. Видно от разпоредбата на чл. 10 от КСО, това задължение ще възникне от деня, в който започне упражняване на трудова дейност по чл. 4 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски.
Дейността по управление и контрол на търговско дружество е различна по своя характер и същност от упражняваната трудова дейност в търговските дружества от собственици и съдружници в качеството им на самоосигуряващи се лица. Неслучайно тези две различни дейности са изведени като самостоятелни основания за попадане в кръга на лицата, които подлежат на държавно обществено осигуряване. Тези основания са съответно чл. 4, ал. 1, т. 7 и чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.
Лицата, упражняващи трудова дейност в качеството им на управители на търговски дружества са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски се определя съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и 3 от кодекса – върху полученото, начислено, но неизплатено или неначислено месечно възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за календарната година по икономически дейности и групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 1, ал. 5 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски).
По отношение дължимите задължителни осигурителни вноски за ДОО за лицата, упражняващи трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО са издадени Указание № 24-00-7/25.02.2010 г. и Указание № 24-00-10/10.03.2010г. на Изпълнителния директор на НАП.
Когато извън дейността по управление и контрол собственикът ЕООДупражнява трудова дейност в дружеството в качеството му на самоосигуряващо се лице /полага личен труд, закойто може да получава или да не получавадоход, извън тази, регламентирана в неговите задължения като управител/, следва да се осигурява по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Когато получава доходи за положен личен труд, същите се включват при определяне на окончателен размер на осигурителния му доход /чл. 6, ал. 8 от КСО/.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества. Тези лица внасят дължимите осигурителни вноски авансово и изцяло за своя сметка (самоосигуряващи се лица) върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер надохода, определен със ЗБДОО за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО). Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който лицата са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (чл. 6, ал. 8 от КСО).
В хипотезата, при която управителят на ЕООД упражнява трудова дейност и като самоосигуряващо се лице в качеството му на собственик на дружеството, осигуряването му в държавното обществено осигуряване следва да бъде и на двете основания – по чл. 4, ал. 1, т. 7 и ал. 3, т. 2 от КСО върху сбора от осигурителните доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по реда на чл. 6, ал. 10 от КСО.
В заключение следва да се отбележи, че упражняването на трудова дейност на лицата по чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. В тази връзка, органите по приходите осъществяват производствата самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си, определени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК те са независими и действат само въз основа на закона.
/СТОЯН МАРКОВ/’