наличие на вина на лизингополучателя за настъпване на щетата, както и наличие на основание за изплащане в полза на лизингополучателя на сума, равняваща се на размера на ползвания данъчен кредит от стр

2_20-1/24.01.2011г.
ЗДДС, чл.79, ал.3
На 06.10.2008г. сте сключили договор за финансов лизинг с „…… Лизинг България” ООД с обект на лизинга – л.а. „Алфа Ромео”. На 10.09.2010г. превозното средство претърпява тотална щета – катастрофа, при която е настъпило пълно увреждане на автомобила. Водач на лекия автомобил при катастрофата е С. С., управляващ лизинговата вещ, на основание издадено от Вас пълномощно. По време на инцидента е съставен протокол № ====/10.09.2010г. от органите на КАТ при ОД на МВР гр. ––-. По обяснения, дадени от упълномощеното лице, отразени в съставения протокол, катастрофата е причинена от водач на друго ППС /с неустановена марка и модел/, който е навлязъл в другото платно.
Като собственик на актива „……. Лизинг България” ООД е получило застрахователното обезщетение за автомобила. От получената сума е приспаднало остатъчната главница по договора за лизинг, други дължими суми и сума, равняваща се на размера на приспаднатия данъчен кредит, дължима от лизингодателя на основание чл.79, ал.3 от ЗДДС. Остатъкът от застрахователното обезщетение е преведено на Вас, като лизинголучател.
Поставили сте следните въпроси:
1.Има ли вина лизингополучателя за настъпване на щетата, след като катастрофата е причинена от друго лице;
2.Не следва ли да се приложи разпоредбата на чл.80, ал.2,т.2 от ЗДДС за неизвършване на корекция по чл.79, ал.3 от закона в случаите, когато лицето може да докаже, че унищожаването, причинено от аварии и катастрофи не са причинени по негова вина;
3.При условие, че катастрофата е причинена от друго физическо лице,следва ли сумата, изчислена от лизингодателя за корекция на ползвания данъчен кредит да е за сметка на лизингополучателя;
На основание изложената фактическа обстановка и поставените въпроси изразяваме следното становище:
В чл.17 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс са регламентирани основните права на задължените лица, сред които е и правото да им бъде предоставена информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения /ал.1, т.5, б.”б”/. На правата на задължените лица съответстват и функциите и правомощията на Националната агенция за приходите, определени с чл.3, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/.
От цитираните разпоредби е видно, че Националната агенция за приходите е компетентна да изразява становища по въпроси, свързани с данъчното и осигурително законодателство и не предоставя указания за прилагане на други закони, поради което по поставените въпроси относно наличие на вина на лизингополучателя за настъпване на щетата, както и наличие на основание за изплащане в полза на лизингополучателя на сума, равняваща се на размера на ползвания данъчен кредит от страна на лизингодателяне са от компетентността на НАП. Поставените въпроси не са свързани с данъчното и осигурително законодателство, касаят възникнали гражданскоправни отношения между страните, които следва да бъдат уредени съобразно клаузите, предвидени в договора.
Разпоредбата на чл.79, ал.З от ЗДДС регламентира, че регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им следва да начисли и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.
Корекциите, съгласно чл. 79, ал. 4 от ЗДДС, се извършват в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване на този протокол в дневника за продажбите и справка – декларацията за този данъчен период.
За стоките или услугите, които са дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, лицето дължи данък в размер, определен по формулата на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ЗДДС.
В закона са предвидени някои изключения от горните разпоредби.
По силата на чл.80, ал.2, т.2 от ЗДДС, корекции по чл. 79, ал.3 не се извършват при унищожаване, липса или брак, причинени от аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина.
С оглед на цитираните разпоредби регистрираното лице не следва да коригира размера на ползвания данъчен кредит на основание чл.80, ал.2, т.2 от закона в случай, че може да докаже, че унищожаването, липсата или брака на активите, причинени от аварии или катастрофи, не са по негова вина. За доказателства могат да послужат документи, издадени от компетентни органи. Следва да се има предвид, че доказателствата подлежат на преценка и анализ от органите по приходите при извършване на последващ данъчен контрол.
Писмените становища ангажират данъчната администрация по смисъла на чл. 17, ал. 3 от ДОПК, поради което, за да се получи конкретен отговор на запитването относно това далилизинговата компания следва да извърши корекция на ползвания данъчен кредитиприложимостта на разпоредбата на чл.80, ал.2, т.2 от ЗДДС, въпросът следва да е отправен от името на дружеството.

Оценете статията

Вашият коментар