Изх. № 04-19-1008
Дата:09.11.2009 г.
ЗКПО/отм./, чл. 34, ал. 4;
ДОПК, чл. 129;
ДОПК, чл. 133;
ДОПК, чл. 134.
Във връзка с Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП и заведено с вх. №04-19-1008/01.09.2009г. на ЦУ на НАП по повод искане на „……………..” S.p.A- гр…………, ……… , изразявам следното становище:
Искането на „……………..” S.p.A- гр…….. , ……….. е за възстановяване на внесен от „…………………………” АД гр. …….данък по чл. 34, ал. 4от ЗКПО/отм./за извършени консултантски услуги от страна на италианското дружество.
При подаване на искането по чл.129 от ДОПК италианското дружество прилага документ, доказващ, че „…………………….” S.p.A- гр…….. ,………е местно лице на Италия, както и други документи с цел доказване,че е налице основание за прилагане на СИДДО между България и Италия.
В хода на проверката по искането е установено, че данъкът по чл. 34, ал. 4от ЗКПО/отм./за извършени консултантски услуги от страна на италианското дружество е начислен на българското дружество в резултат на влязъл в сила ревизионен акти впоследствие внесен в бюджета.
Предвид факта, че ревизионният акт е влязъл в сила, то същият като влязъл в сила индивидуален административен акт се ползва със стабилитета на административния акт. Стабилитетът на индивидуалният административен акт се състои най-общо казано в неговата неизменимост от органа, който го е постановил и в неговата необжалваемост. Принципът за стабилитета на административните актове е възприет като гаранция за правна сигурност. Стабилитетът на индивидуалните административни актове се проявява и в това, че дори същите да са неправилни или незаконосъобразни, поради факта че са влезли в сила, същите не могат да бъдат отменени, освен по пътя на извънредните способи. Такъв способ за ревизионните актове, необжалвани и влезли в сила, е изменението на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по реда на чл.133-134 от ДОПК .
Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по чл.133-134 от ДОПК може да бъде направено само ако са налице основанията на чл. 133, ал.2 от ДОПК, и то след решение на компетентния териториален директор за възлагане на ревизия за изменение на определенитезадължения.
Независимо от горното, обръщам внимание, че изменение по чл.133, ал.2, т.1 от ДОПК е допустимо, ако са налице нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за установяване на задълженията за данъци, които не са могли да бъдат известни на лицето, съответно на органа, издал ревизионния акт, до издаване на ревизионния акт, когато актът не е бил обжалван, или до влизане в сила на ревизионния акт, когато същият е бил обжалван.
Новите обстоятелства и писмени доказателства следва да са съществували по време на извършване на ревизията, но по причини, независещи от органите по приходите или ревизираните лица не са могли да им бъдат известни. Под нови писмени доказателства се имат предвид не новосъздадени такива, а такива, които са съществували в правния мир при определяне данъчното задължение на данъчния субект, но по една или друга причина, тяхното действие (правни последици) са останали неизвестни за органа по приходите.
Непълнотата на фактическия и доказателствен материал, която се разкрива след като акта е влязъл в сила, не трябва да се дължи на процесуално нарушение на данъчния орган или небрежност на страна, а на невиновна/обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на данъчното производство. Т.е. процедурата по изменение на влезлите в сила ревизионни актове не е възможност за поправяне на пропуски на лицата или лошо свършена работа на администрацията.
В този смисъл е трайно установената съдебна практика, както по ДОПК, така и по ДПК/отм./, като тази тема бе предмет и на анализа по приложението на ДОПК за 2008г. на ЦУ на НАП, публикуван на интранет страницата на НАП.
От преписката става ясно, че с влязъл в сила ревизионен акт е установено, че данъкът при източника не е начислен и не е внесен в бюджета, но след издаване на акта, същият се внесен от българското дружество. Именно българското дружество е било страна в производството по установяване на дължимия данък. В този смисъл данъкът не е бил внесен от чуждестранното лице. Предвид което се поставя въпроса относно наличието на интерес от подаване на искане по чл.129 от ДОПК.
Считам, че предвид факта, че въпросният данък не е бил внесен нито удържан от дохода на чуждестранното лице, то за чуждестранното лице липсва интерес да претендира възстановяване на внесения данък и това е основание за прекратяване на производството.
Въпросът с дължимостта на данъка при източника е решен с влязъл в сила ревизионен акт, поради което възстановяване на същия може да бъде извършено само при отмяна на този акт по реда на чл.133 от ДОПК и то само ако са налице основания за това. Предвид факта, че чуждестранното дружество е собственик на българското дружество, то считам, че и на двете дружества към момента на предоставяне на услугата е бил известен факта, че чуждестранното дружество е местно лице на Италияи е притежател на дохода.
По горните съображения, считам, че липсват основания за възлагане на ревизия по реда на чл. 133-134 от ДОПК, респ. за възстановяване на внесения данък по чл.34 от ЗКПО /отм./
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
КР. СТЕФАНОВ
‘