Във връзка с направеното от Вас запитване с писмо вх. № ….. от 19.12.2012 г. при Дирекция “ОУИ“ –
, сте изложили следната фактическа обстановка:
Придобили сте качество на търговец като сте регистрирали ЕТ и имате ДДС номер. В същото време сте регистриран земеделски производител като физическо лице с регистрационна карта от 01.03.2012 г. Като такъв произвеждате и продавате житни култури. При продажбата ползвате данъчния номер, определен в качеството Ви на едноличен търговец. За продажбата на продукция начислявате ДДС.
Поставяте следният въпрос:
Имате ли право на данъчен кредит за придобитите активи в качеството на земеделски производител, които се използват за производството и продажбата на земеделска продукция /земеделска техника, торове, препарати, семена и др./.
Предвид изложената фактическа обстановка, изразяваме следното становище:
При регистриране на търговско предприятие на едноличен търговец не възниква нов правен субект, различен от физическото лице. Едноличният търговец няма собствена правосубектност.
В случаите когато физическото лице подлежи на вписване в специалния регистър по реда на ЗДДС, независимо в какво качество осъществява независимата си икономическа дейност – търговец, земеделски производител и т.н., за целите на облагането с ДДС, данъчно задължено лице е физическото лице и съответно физическото лице е правният субект, който подлежи на регистрация по ЗДДС.
Съгласно § 1, ал.2 от ДР на ППЗДДС, физическите лица са длъжни да се идентифицират за целите на закона с получения при регистрацията си идентификационен номер по ДДС за всички извършвани от тях доставки, представляващи независима икономическа дейност.
Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са уредени в разпоредбите на чл. 68 – чл. 72 от ЗДДС, като ограниченията на това право са регламентирани в нормата на чл. 70 от същия закон.
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон заполучени от него стоки или услуги по облагаема доставка.
По силата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
За да е налице право на приспадане наданъчен кредит, е необходимо доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице, като това следва от чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и да са спазени изискванията на чл.71 и чл.72 от ЗДДС.
Освен това, видно от цитираната разпоредба, правото на приспадане на данъчен кредит е предпоставено от бъдещото използване на получените стоки и услуги, т.е. дали с тях ще се извършват облагаеми доставки.
Според изложеното в запитването, физическото лице, в качеството си на земеделски производител, извършва облагаеми доставки – продажба на земеделска продукция.
Предвид гореизложеното, за регистрираното по ЗДДС лице ще възникне право на приспадане на данъчен кредит за земеделска техника, торове, препарати, семена и др., при изпълнение на условията на чл.71, т.1 от ЗДДС и спазване на срока по чл.72 от ЗДДС.
Съгласно чл.71, т.1 от закона, правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява от лицето при условие, че притежава данъчен документ, издаден от регистрирано по закона лице, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред – по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател.
По смисъла на чл.72, ал.1 от ЗДДС, регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода.
В заключение обръщаме внимание, че преценката относно наличието на право на приспадане на данъчен кредит е от компетентността на органа по приходите при осъществяване на ревизионно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Същият, на основание чл. 4 от ДОПК, осъществява производството самостоятелно и независимо в рамките на своите функционални компетентности, съобразявайки всички относими факти и обстоятелства. Въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства, органът по приходите е този, който установява наличието на кумулативните изисквания относно правото на приспадане на данъчен кредит.
‘
Вх.№ 202815 от 19.12.2012 РО ПАЗАРДЖИК Отг. ОУИ Пловдив | 20-28-15