2_320/15.03.2013г.
ДОПК – чл.33; чл.112, ал.2; чл.168; чл. 173; чл.178, ал.3;
ЗМДТ – чл.4, ал.3, 4, 5
В запитването си поставяте следните въпроси:
1.ЕООД притежаващо недвижим имот на територията на общината не е пререгистрирано по ЗТР. Кой следва да е субект на данъчното задължение за имота и е длъжен да заплати данъците и таксите? Равносилно ли е непререгистрирането на заличаване и могат ли задълженията им да бъдат отписани на това основание?
2.Имат ли общинските служители по чл.4 от ЗМДТ права на органи по приходите и публични изпълнители относно наложените глоби за административни нарушения по ЗМДТ и в частност, могат ли да изпращат покана по чл.182 от ДОПК до длъжника? Ако не, то какъв е редът за събиране на тези вземания от общината?
3.До кого трябва да се насочи искането за връчване на съобщение до длъжник, който поради голямото разстояние, не може да бъде посетен от орган по приходите на общината – до общината, към която принадлежи населеното място на длъжника или до звеното за местни приходи на тази община? В случай, че длъжникът не бъде открит на адреса, съставя ли другата община протокол, че лицето не е намерено на адреса в рамките на две посещения през 7 дни или се изпраща съобщението до общината, която издирва длъжника и протоколите се съставят от нейните органи по приходите?
4.Може ли връчването чрез прилагането към досието да се приложи в случай, че е изпратено писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор и то е върнато, като е отбелязано, че получателят е „непознат” на този адрес” или се е „преместил на друг адрес” и този друг адрес не може да бъде открит при справка в ТР или базата данни на служба „ГРАО”?
5.Изпращането на второ писмо с обратна разписка след като първото се е върнало с отбелязана от пощенския служител причина за връщането „Получателят отсъства” и връщането му със същото основание може ли да се приравни на посещението два пъти през 7 дни на адреса на задълженото лице?
6.Към момента в общината няма назначен началник на звеното за местните приходи. Със заповед на кмета за изпълняващ функциите му е натоварен началникът на отдел „Финансово – счетоводни дейности”. Може ли същият, в изпълнение на правомощията си на териториален директор на НАП по отношение на местните данъци и такси, събирани от общината, да определи за лице, с права да възлага ревизии служител, който не е орган по приходите? Ако не е допустимо, може ли кмета на общината да издаде заповед, с която да определи въпросното лице за орган по приходите, натоварен единствено със задълженията да възлага ревизии и да определя компетентно лице за издаване на ревизионния акт?
С настоящото писмо изразяваме принципно становище по въпроси, поставени във връзка с прилагането на разпоредби на ДОПК и ЗМДТ:
По първи въпрос:
По силата на §4, ал.1 от преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на Закона за търговския регистър /ЗТР/, търговците и клоновете на чуждестранни търговци, вписани в търговския регистър и в регистъра на кооперациите при окръжните съдилища, са длъжни да се пререгистрират по този закон в срок до 31 декември 2011 г.
Дейността на търговските дружества, за които не е направено искане за пререгистрация в срока по §4, ал.1 или имат влязъл в сила отказ за пререгистрация, се прекратява на 1 януари 2012 г. Търговските дружества, които не са се пререгистрирали в срока по §4, ал.1 или имат влязъл в сила отказ за пререгистрация, нямат право да осъществяват търговска дейност, да предявяват искове и да подават молби за образуване на изпълнителни производства, освен молба за откриване на производство по несъстоятелност, да извършват разпоредителни сделки с имуществото си, освен да заплащат дължими суми на работници и служители, както и да извършват преводи на суми за погасяване на публични задължения. /§5, ал.2 от ПЗР на ЗТР/.
Видно от горецитираните разпоредби, търговски дружества с прекратена дейност от 1 януари 2012 г. не са заличени – те продължават да съществуват в правния мир макар и със силно ограничена правоспособност. Именно едно от правата, които запазват и след 01. 01.02012г. е това да извършват преводи на суми за погасяване на публични задължения, каквито са и вземанията за местни данъци и такси предвид разпоредбата на чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Съгласно чл. 173 от ДОПК отписване на публични вземания, каквито са вземанията за местни данъци и такси, се извършва, когато вземанията са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон. Това е единствената възможност, допустима от закона за отписване на задължения. В хипотезата на отписване на задължения, задължението съществува, но по отношение на него не се предприемат действия за неговото събиране и в данъчно осигурителната сметка същото се явява като неактивно. С оглед на това, че ДОПК не предвижда специален документ за отписване на задължения, за документиране на тези действия компетентният орган съставя протокол по чл.50от ДОПК.
Следователно, при заличаване на юридическо лице след ликвидация или след производство по несъстоятелност, задължението не следва да се отписва, предвид липсата на законово основание за това.
Според чл.87, ал.1 ДОПК на всяко регистрирано лице се открива сметка, в която се отразяват определени обстоятелства, вкл. размера на данъците и лихвите по тях.
Съгласно чл.86, ал.1, т.2 ДОПК регистрацията по чл. 82 ДОПК се прекратява с отпадане на основанието за извършването й – в случая заличаването е едно от тези основания. След прекратяване на регистрацията, сметката продължава да се води и се приключва след погасяване на всички задължения, отразени в нея – чл. 87, ал. 4 ДОПК.
По силата на чл.168 от ДОПК публичното вземане се погасява:
1.когато е платено;
2.чрез прихващане;
3.по давност;
4.при опрощаване;
5.при смърт на физическото лице – след изчерпване на имуществото му, освен ако наследниците или други лица отговарят за публичното задължение;
6.след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение;
7.при заличаване на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация, освен ако други лица отговарят за публичното задължение.
Под „други лица, които отговарят за публичното задължение” в точка 7 на чл.168 отДОПК се има в предвид отговорността на членове на органи на управление или управители по чл. 18 – чл. 20 ДОПК или други хипотези на отговорност на управителни органи. Относно реализиране на отговорността на управител или член на орган на управление за публични задължения на предприятието, Изпълнителният директор на НАП е изразил становище с писмо № 24-34-934/07 от 26.03.08 г. Такава отговорност може да бъде ангажирана независимо от факта на заличаване на дружеството.
По втори въпрос:
Предвид разпоредбата на чл.162, ал.2, т.7 от ДОПК, общинските вземания по влезли в сила наказателни постановления са публични вземания. Съгласно чл.163, ал.1 от ДОПКтези вземания се събират по реда на този кодекс, освен ако в закон е предвидено друго.
Публичните задължения се изпълняват доброволно чрез плащане в брой или безкасово по съответната сметка. Когато публичното вземане не бъде платено в срок, изпълнителното основание се изпраща на публичния изпълнител в компетентната териториална дирекция за образуване на изпълнително производство /чл.220, ал.1 от ДОПК/. Орган по принудителното изпълнение на публични вземания е публичният изпълнител при Националната агенция за приходите, който осъществява действията по обезпечаване и принудително изпълнение на публичните вземания, по реда на ДОПК.
Съгласно чл.178, ал.3 от ДОПК наказателните постановления, се изпращат от съответния административнонаказващ орган на публичния изпълнител в 7-дневен срок от изтичането на срока за доброволно плащане, като не се прилага чл.182, ал.1 от ДОПК.
По силата на чл.4, ал.1 и чл. 9б ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно чл.4, ал.3 от ЗМДТ, в сила от 01.01.2010 г. и във връзка с чл.9б от ЗМДТ, в сила от 01.01.2011г., служители от общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината (основание чл.4, ал.4 от ЗМДТ) в производствата по обезпечаване на задължения за местни данъци и такси имат правата и задълженията на публични изпълнители.На съответните служители от общинската администрация са предоставени правата и задълженията на публични изпълнители единствено и само в производствата по обезпечаване на задължения за местни данъци и такси, но не и в производствата за тяхното принудително изпълнение.
По трети, четвърти и пети въпрос:
Съгласно чл.33 от ДОПК по реда и в сроковете на глава Шеста „Съобщение““, се връчват всички подлежащи на връчване актове, документи и книжа, издавани от органите по приходите и публичните изпълнители, с изключение на актовете, документите и книжата за реализиране на административнонаказателната отговорност, за които се прилага ЗАНН.
Спазването на нормативноустановените правила за връчване на актовете, произтича и от чл.2, ал.1 от ДОПК, съгласно който органите по приходите и публичните изпълнители действат в рамките на правомощията си, установени от закона, и следва да прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица.
Процедурата за връчване на съобщения по чл.32 от ДОПК е строго формулирана в кодекса, и е недопустимо прилагането й по аналог. В тази връзка, в описаните от Вас във въпроси 4 и 5 хипотези тя не е спазена и не може да се счита, че е приложима.
Подробни указания относно процедурите по връчване на документи по реда на ДОПК са дадени със становище № 91-00-321/08.11.2007 г. на Изпълнителния директор на НАП, което може да намерите на интернет страницата на НАП: www.nap.bg
По шести въпрос:
Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред /чл.4, ал.1 от ДОПК/.
В производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители.
В чл.4, ал.4 от ЗМДТ изрично е указано, че служителите на общинската администрация, имащи правата и задълженията на органи по приходите, в производствата по чл.4, ал.1 от с.з., се определят със заповед на кмета на общината.
Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община – на териториален директор на НАП /чл.4, ал.5 от ЗМДТ/.
На всеки етап и при всички видове производства, осъществявани по реда на ДОПК, следва да се спазват правилата за определяне на компетентността на органите по приходите и публичните изпълнители, доколкото актовете и действията, издадени или извършени от некомпетентен орган, водят до неговата недействителност. Актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция /чл.7, ал.1 от ДОПК/.
С чл.112, ал.2 ДОПК са дефинирани органите, които могат да възлагат ревизии. Това са:
-орган по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция;
-изпълнителния директор на НАП или определен от него заместник изпълнителен директор – за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски.
От горецитираното следва, че служителят на общината, който може да възлага ревизии, трябва да е орган по приходите, включен в заповедта на кмета на общината по чл.4, ал.4 от ЗМДТи определен от ръководителя на звеното за местни приходи.