2_324/07.03.2013г.
ЗМДТ – чл.54
ДОПК – чл.60, чл.109, чл.118
В запитването си описвате следната фактическа обстановка: Физическо лице е собственик на лек автомобил от 2007г. Подало е декларация по чл.54 от ЗМДТ, към която е приложило копие на свидетелство за регистрация, част I , в което в т.Р2 „Мощност на двигателя” е посочено 75 kw. Данъкът е бил определен, предвид така декларираната мощност. На 08.02.2013г. лицето представя удостоверение от вносителя на марката, което удостоверява, че фабрично мощността на автомобила е 66 kw. Представени са и нов регистрационен талон и удостоверение от ОД на МВР, сектор „ПП”, от което е видно, че е извършена корекция в автоматизираната информационна система на КАТ, в частта относно киловатите (Р2), тъй като същата е била погрешно отпечатана на предходните свидетелства за регистрация. Лицето не е заплащало данъка МПС за автомобила и желае преизчисляването му от 2008г. до настоящия момент.
Въпросът, който поставяте е: следва ли да преизчислите данъка за минало време или удостоверението от вносителя на марката, новия талон и приложеното удостоверение от ОД на МВР, сектор „ПП” ще имат действие за напред?
В производствата по установяване на местни данъци и такси служителите на общините имат правата и задълженията на органи по приходите /чл.4, ал.3 ЗМДТ/. Доколкото поставените от Вас въпроси са свързани с конкретна фактическа обстановка по повод на производство за установяване размера на местни данъци, същите разполагат с оперативна самостоятелност при неговото осъществяване.
С настоящото писмо изразяваме принципно становище по въпроси, повдигнати във връзка с прилагането на разпоредби на ДОПК и ЗМДТ:
Съгласно определения в ДОПК ред задълженията за данъци се установяват посредством следните способи:
-с декларация по чл. 105 от ДОПК;
-с акт на орган по приходите (служители на общинската администрация) за установяване на задължение по чл. 106 или чл. 107, ал. 3 от ДОПК и
-с ревизионен акт по чл. 118 от ДОПК.
Следва да се отбележи, че първите два способа са способи за предварителното установяване на задълженията за данъци. Окончателното установяване на задълженията се постига чрез извършване на ревизия и издаване на ревизионен акт по смисъла на чл.108, ал.1 във връзка с чл.118 от ДОПК. Това е основния процесуален способ за обективно установяване на публичните задължения за данък.
Данъчният субект има право да коригира допуснатите неточности и грешки в декларацията си, когато прецени че декларираните от него данни и обстоятелства са неверни, независимо дали става въпрос за виновно или невинно допусната неточност.
С разпоредбата на разпоредбата в чл.104, ал.1 от ДОПК е посочено изрично, че данъчният субект има право да прави промени след подаването на данъчната декларация, но преди изтичането на законоустановения срок за подаване. Подадената коригираща декларация по инициатива на декларатора след този срок се смята за неподадена и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане /чл. 104, ал. 3/.
Предвид факта, че в конкретната ситуация законоустановения срок за подаване на коригираща декларация е изтекъл, то способа за правилно установяване на данъка върху превозните средства по чл.54 от ЗМДТ е да се образува ревизионно производство по чл.112, ал.1 от ДОПК, което да завърши с издаването на ревизионен акт по чл.118 от ДОПК.
Следва да имате в предвид, че с разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК е установен 5-годишен преклузивен срок за образуване на производство за установяване на публични задължения. Срокът започва да тече от началото на годината, следваща годината, през която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация.
Документите, приложени към запитването сочат, че лекият автомобил действително е със заводски оригинално монтиран двигател с мощност 66 kw. От това следва, че данъкът върху превозните средства за него трябва да бъде изчислен, взимайки в предвид тази мощност (66 kw.) за целия период – още от момента на възникване на задължението за заплащането му.
В производствата по ДОПК служителите от общинската администрация трябва да спазват принципа на обективност, заложен в чл.3 от кодекса. Събраните в хода на административното производство доказателства подлежат на обективна преценка и анализ. Ако органа по приходите се затруднява да извърши преценката, включително и относно истинността на удостовереното в представените писмени доказателства, той може да се възползва от процесуалните способи предоставени му в ДОПК. Един от тях предвижда,когато за изясняване на някои възникнали в производството въпроси са нужни специални знания, каквито органът по приходите няма, да бъде възложена експертиза /чл.60, ал.1 от ДОПК/. Съгласно чл.63, ал.1 от ДОПК експертизата се възлага писмено от органа по приходите, възложил производството, във връзка с което е възникнала необходимостта от извършването й.
В конкретната ситуация, при съмнение относно представените доказателства, касаещи мощността на лекия автомобил, няма пречка органа по приходите да възложи извършването на експертиза, която да установи действителната мощност на превозното средство.
‘