2_1122/03.11.2015
Наредба Н-18, чл.3
Отправили степисмено запитване, което е заведено в регистъра на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ подвх.№…….2015 г.., в което сте описали следната фактическа обстановка:
„А“ЕООД е търговско дружество-регистриран туроператор с основен предмет на дейност-туристически услуги в страната. Във връзка с осъществяваната дейност, през 2015 г. сте получили плащане в брой от клиент туроператор в Ливан. Получената сума в размер на ….. щатски долара и ….. евро е декларирана с митническа декларация при вноса на банкнотите от Ливан.
Поставили сте следните въпроси:
1. Следва ли, с цел спазване на българското законодателство, получената и декларирана с митническа декларация сума да бъде внесена задължително по банковите сметки на дружеството?
2. Следва ли за получената и декларарина с митническата декларация сума да бъде издаден касов бон?
Във връзка с изложената фактическа обстановка изразяваме следното становище:
Относно първи въпрос:
Съгласно разпоредбите на чл. 1. от ЗОПБ се уреждат ограниченията при плащанията в брой на територията на страната. Прилагането на разпоредбите на този закон се отнася единствено за извършване на плащанията на територията на страната.Плащанията, които не се извършват на територията на Р България, независимо кой ги извършва, не попадат в териториалния обхват на закона.
В тази връзка следва да се има предвид, че правилата свързани с контрола по извършване на парични преводи от/към чужбина, вносаи износа от местни и чуждестранни лица на валута и други ценности са регламентирани във Валутния закон и съответните подзаконови нормативни актове по неговото прилагане.
Получените плащанияизвън територията на страната следва да са документално обосновани, така че да съдържат минимално изискуемата информация съгласно действащото национално законодателство.
Относно втори въпрос :
На основание чл. 118, ал. 1, изречение първо от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ е указано, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Изискванията за използване на фискалните устройства /в частност ЕКАФП/ за регистриране на продажбите на стоки и услуги в българското законодателство имат териториален характер. Това означава, че нормативната уредба за използване на ЕКАФП, одобрени за разпространение в България, не се прилага за продажби, реализирани извън територията на страната ни.
Отчитането на приходите от продажби на стоки и/или извършването на услуги от български дружества на територии извън страната, следва да се извърши в съответствие със Закона за счетоводството.
По отношение на регистрирането на оборота от извършването на услуги, извън територията на България, следва да проучите и приложите законодателството на държавата, в която сте получили плащането – Ливан.’