2_1122/ 27.04.2009 г.
ЗЗО – чл.40, ал.1 , т.1, буква „б”
ОТНОСНО: здравноосигурителни вноски за периодите на неплатен отпуск на работещ по служебно правоотношение, който ще работи през този период за Европейската комисия в Италия
От изложената в писмото Ви фактическа обстановка става ясно, че на служител от Областна администрация гр……………., който работи по служебно правоотношение, е разрешен неплатен отпуск по чл.64, ал.1 от ЗДСл за перода от 01.05.2009 г. до 30.04.2010 г. През този период лицето ще бъде назначено на работа в Европейската комисия в Италия. Във връзка с изложеното, поставяте въпроса: следва ли да се удържа лична здравно осигурителна вноска през периода на неплатения отпуск или за този период намира приложение, нормата на чл.40а, ал.1 от Закона за здравното осигуряване ?
При така изложената фактическа обстановка и действащата нормативна база свързана със здравното осигуряване, изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл. 40, ал.1, т.1, б „б” от Закона за здравното осигуряване/ЗЗО/ за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице – когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя – когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете или поради производствена необходимост и престой; вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до края на месеца, следващ този, за който се отнася.
На основание чл. 33, ал. 1, т. 1 – 2 от ЗЗО, задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, както и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България. Следователно, българските граждани, живеещи и/ или работещи в чужбина, също попадат в кръга на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване.
Във връзка с присъединяването на Република България към Европейския съюз, считано от 1 януари 2007г., в чл. 33 на ЗЗО е направено допълнение – създадена е нова ал. 2, съгласно която не са задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава-членка.
Координационните правила се съдържат в Регламент (ЕИО) 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност на наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността и Регламент на съвета (ЕИО) № 574/72 за определяне на реда за прилагане на регламент (ЕИО) 1408/71.
Приложимото законодателство за лицата, включени в персоналния обхват, се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент № 1408/71 (чл. 13-17), като в чл. 13, ал. 1 e изведено основното правило, че за едно наето или самостоятелно заето лице е приложимо законодателството на само една страна членка и това е законодателството в държавата на заетост, дори ако лицето пребивава в друга страна от ЕС.
Относно личния състав на ЕС, се прилагат специални вътрешни разпоредби за осигуряване на личния състав на ЕС, които са задължителни за държавите членки и поради това също влизат в приложимото право на България. Лице, попадащо в приложното поле на разпоредбите на личния състав на ЕС, не е подчинено нито на законодателството на държавата по местоработата, нито на регламент 1408/71.
Ако Вашата служителка ще е подчинена на разпоредбите на личния състав на ЕС, тя няма да попада в приложното поле на Регламент1408/ 71 и няма да е подчинена и на българското законодателство, а следователно за нея няма да съществува и задължение за внасяне на здравно осигурителни вноски по реда на чл.40, ал.1, т.1, б.”б” от ЗЗО/периода на неплатения отпуск/. Такова задължение няма да съществува и ако тя е осигурена на друго основание по реда на ЗЗО или пък подлежи на здравно осигуряване в друга държава членка, съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност/чл.33,ал.2 от ЗЗО/.
Относно прилагане на разпоредбите на чл.40а, ал.1 от ЗЗО, следва да имате предвид, че лицата които ще се осигуряват здравно в друга държава-членка, могат да упражнят правото си по чл.40а, ал.1 от ЗЗО, но само и единствено при условие, че към момента на подаване на заявлението не са подчинени на законодателството на друга държава-членка. Затова в случаите когато спрямо лицата ще се прилага законодателството на друга държава членка, или ще се прилагат вътрешните разпоредби на личния състав на ЕС, лицата не са задължително осигурени в НЗОК, но вече по силата на чл. 33, ал. 2 от закона.
‘