3_3264/15.11.2011г.
Наредба № Н-18 / 2006 г. на МФ, чл. 3, ал. 1;
ЗКПО, чл. 2, ал. 2;
ЗКПО, чл. 2, ал. 1, т. 1;
КСО, чл. 8;
ЗСч, чл. 7, ал. 1
Според изложеното в запитването в осигурителна каса се внасят осигурителни вноски от нейните членове в сроковете, определени от учредителния договор. Съгласно осигурителния договор, членовете, освен осигуровки, дължат и членски внос. Във връзка с това се поставя въпроса какви приходно-оправдателни документи следва да издава касата на своите членове за получените осигуровки и членски внос и трябва ли да се издава касова бележка?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите Закон за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО, обн. ДВ, бр.105 от 22 декември 2006 г., посл. изм. ДВ. бр.77 от 4 Октомври 2011г./, Кодекса за социално осигуряване (КСО, обн. ДВ, бр. 110/1999 г., посл. изм. бр.77 от 4 октомври 2011г.) и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, обн. ДВ. бр.106 от 27.12.2006г, посл.изм. ДВ. бр.64 от 19 Август 2011г./изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 8 от КСО осигурителите и самоосигуряващите се лица могат да образуват осигурителни каси, които се регистрират в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
На основание чл. 2, ал. 2 от ЗКПО осигурителните каси, създадени на основание чл.8 отКСО се приравняват на юридически лица. Местните юридическите лица са данъчно задължени лица по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, поради което следват да спазват закона по отношение на отчитането на приходите и разходите. Тъй като съгласно чл.1, ал.2 от Закона за счетоводството (ЗСч) юридическите лица, които не са търговци се определят като предприятия за целите на същия закон, същите следва да водят счетоводна отчетност при спазване изискванията на счетоводното законодателство. При постъпване на сумите от осигуровки и членски внос, следва да се издава първичен документ в изпълнение на един от основните принципи на Закона за счетоводството, а именно принципа за документалната обоснованост, съгласно чл.4, ал.3 от същия закон.
Законодателят не поставя изискване за наименованието на първичния документ, който се издава за осъществена стопанска операция. Той може да се нарича фактура, протокол, разписка, сметка и др. подобни. За да е налице документална обоснованост на стопанската операция на основание чл.7 ал.1 от Закона за счетоводството, първичния документ следва да съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя;
4. предмет и стойностно изражение на стопанската операция;
Следва да се отбележи, че за осигурителната каса не съществува задължение за издаване на фискална касова бележка при внасяне на осигурителни вноски от членовете им. Това е така, тъй като в разпоредбата на чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ е указано, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, където не попадат осигурителните вноски. За внесения членски внос също не съществува задължение за издаване на фискална касова бележка, доколкото това са постъпления, които не са свързани със стопанската дейност на осигурителната каса, както и с последващи продажби на стоки или услуги към членовете им.
‘