2_ 532/16.04.2013г.
ЗДДС 118, ал, 1 , ал.3 и ал.4, т.4
Наредба №Н-18/2006 г. чл.3, ал.1
Наредба №Н-18/2006 г. чл.4, т.2 и т.7
Наредба №Н-18/2006 г.чл.7, ал.1 и ал.3
ЗДДФЛ чл.10, ал.1, т.3
ЗСч чл.7, ал.1
Отправили степисменозапитване до НАП. Изложили сте следната фактическа обстановка:
Желаете да отворите магазин, в който ще продавате цветя – саксийни и букети /Ваше производство/, плетива /Ваше производство/, мартеници, имитационни бижута /част от които също Ваше производство/, същото така ще продавате и материали за изработка на всички артикули.
Интересувате се, как трябва да таксувате нещата, които произвеждате и които ще продавате.
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка, изразяваме следното становище по приложението на относимите към запитването Ви нормативни актове:
Разпоредбата на чл. 118, ал, 1 на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лицеда регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Съгласно ал. 3 към чл. 118 от ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
На основание чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДСминистърът на финансите издава наредба, с която се определя издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които те трябва да съдържат;
Съгласно чл.3 от посочената наредба всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Легална дефиниция на понятието търговски обект е дадена в §1, т.41 от ДР на ЗДДС. Това е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
Кръгът на освободените физически лица от задължението да издават фискална касова бележка е очертан в чл.4 от Наредба №Н-18/2006 г.за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Лицата, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство, са задължени на основание чл.9, ал.2 от Закона за данък върху доходите на физическите лица да издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл.10, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ (доходи от стопанска дейност), съдържащ реквизитите по чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството. Реквизитите по чл.7, ал. 1 от Закона за счетоводството са:
– наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
– дата на издаване;
– наименование, адрес и номер за идентификация по чл.84 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя;
– предмет и стойностно изражение на стопанската операция;
На основание чл.4,т.2 от Наредба №Н-18/2006 г.не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез фискално устройство физическо лице, което извършва продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция и не е търговец по смисъла на Търговския закон, с изключение на продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси и тържища или закрити помещения, като магазин, склад или други подобни /в случай, че продавате цветя Ваше производство в магазин (на закрито) разпоредбата не е приложима за Вас/
На основание чл.4,т.7 от Наредба №Н-18/2006 г.не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез фискално устройстволице, което упражнява занаят по смисъла на Закона за занаятите и при условие че лицата са занаятчии-пенсионери по инвалидност или за изслужено време и старост, които извършват услугите с личен труд и не са търговци по смисъла на Търговския закон/в случай, че не сте пенсионер по инвалидност, дори да сте регистрирана като занаятчия за изработката на накити или художествено плетиво, разпоредбата не е приложима за Вас/
Горните две разпоредби не са приложими за продажби на стоки, които не са Ваше производство.
С оглед изложеното, в случай че не попадате в изключенията по чл.4, т.2 и т.7 от Наредба №Н-18/2006 г.,сте задълженина основание чл.7, ал.1 и ал.3 отНаредба №Н-18/2006 г. да монтирате, въведате в експлоатация и използвате регистрирано в Националната агенция за приходите фискално устройство, което има изградена дистанционна връзка с НАП,от датата на започване на дейността на обекта.
‘